Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 43

Сенките обикновено казват истината. В сянката на Изил тя видя, че някакво създание, иначе невидимо за очите, го е яхнало. Личеше, че е много тежко, имаше гръден кош като каца, а ръцете му бяха увити около врата на Изил. Ето докъде го беше довело любопитството: сега тази твар го яздеше като муле. Кару не знаеше как се е стигнало дотук, беше ѝ известно единствено, че Изил си е пожелал познание и това е някакъв вид сбъдване на неговото желание. Бримстоун я предупреди, че прекалено силните желания могат да те отведат в погрешна посока, и очевидно пред нея стоеше едно от доказателствата за това.

Тя предположи, че невидимата твар, чието име бе Разгут, охранява тайните, които Изил е жадувал да научи. Каквото и да е узнал обаче, беше платил прекалено висока цена.

Разгут говореше нещо. Кару успяваше да долови само бегъл шепот, чийто звук напомняше леко мляскане на пълни устни.

– Не – каза Изил. – Няма да я питам това. Тя със сигурност ще каже "не" .

Кару наблюдаваше отвратено спора на Изил с невидимата твар, от която се виждаше само сянката. Най-накрая осквернителят на гробове каза:

– Добре де, добре, млъкни! Ще я попитам. – После се обърна към Кару и извинително промърмори: – Той иска да усети вкуса. Само мъничко да опита.

– Вкусът ли? – Тя примигна. Чаят им още не беше сервиран. – Вкусът на какво?

– На теб, дете на желанията. Само едно близване. Обеща да не хапе.

Стомахът на Кару се преобърна.

– А, не.

– Нали ти казах – измънка Изил. – А сега ще замълчиш ли, моля?

В отговор се разнесе ниско съскане.

Приближи келнер в бяла джелаба и им наля ментов чай – вдигна чайника почти до главата си и с умела ръка насочи високата струя право в гравираните стъклени чаши. Без да откъсва поглед от хлътналите бузи на гробограбителя, Кару поръча сладкиши, после го остави на спокойствие да се наяде и да утоли жаждата си, преди да попита:

– Е, какво събра?

Той бръкна в джоба си, извади пълна шепа зъби и ги изсипа на масата.

Акива, който ги наблюдаваше, приклекнал в сянката на близкия безистен, рязко се изправи. Всичко около него сякаш замря неподвижно, без звук. Той вече не виждаше нищо друго, освен тези зъби и момичето, което ровеше из тях също като оня дърт вещер.

Зъби. Колко невинен вид имаха върху плота на масата – просто някакви дребни нечисти костици, изтръгнати от мъртъвците. Ако останеха в света, към който принадлежаха, нямаше да бъдат нищо друго. В ръцете на Бримстоун обаче се превръщаха в нещо много повече от това.

Мисията на Акива беше да прекрати тази мръсна търговия, а заедно с това да обезсили черната магия на дявола.

Той наблюдаваше как момичето сортира зъбите с опитна ръка, сякаш това му е работата. Отвращението, което изпита, беше примесено с нещо като разочарование. Момичето имаше твърде невинен вид за тази работа, но явно не беше така. Все пак не сбърка, като още в самото начало заподозря, че тя не е прост снабдител. Оказа се нещо много повече, щом седи тук и върши работата на Бримстоун. Но каква е точно?

– За бога, Изил – възкликна Кару, – тия са гадни. Направо от гробището ли ги носиш?