Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 41

"Не любопитствай! ", гласеше едно от основните правила на Бримстоун, а Изил не му се подчини. На Кару ѝ беше жал за него, защото го разбираше. И нейното любопитство приличаше на пожар, който се разпалваше още повече при всеки опит да бъде потушен. Колкото повече нейни въпроси Бримстоун оставяше без отговор, толкова повече искаше да научи тя. А в нея напираха купища въпроси.

За зъбите, разбира се: за какво, по дяволите, служат?

За какво е другата врата? Накъде води?

Какво точно представляват химерите и откъде са дошли? Има ли и други като тях?

Ами тя самата? Кои бяха нейните родители и как така се е озовала под опеката на Бримстоун? Дали и тя не беше някакъв приказен персонаж, нещо като първородното дете в "Румпелщилцхен, разплата за стар дълг? Или пък майка ѝ е била един от снабдителите на Бримстоун и, удушена от змийския си нашийник, е оставила своето ревящо бебе на пода в дюкянчето? Кару имаше в главата си още стотици варианти на тази история, но истината си оставаше забулена в тайна.

Дали нямаше друг живот, който ѝ е писано да изживее? Понякога изпитваше непоколебима увереност, че наистина е така и че някакъв илюзорен живот ѝ се плези от място, недосегаемо за нея. Това усещане я връхлиташе непрекъснато, докато рисуваше или се скиташе, а веднъж се случи даже докато танцуваше блус, плътно притисната в Каз – изведнъж почувства, че ѝ е писано да прави нещо друго с ръцете си, с краката си, с тялото си. Нещо друго. Нещо друго. Нещо друго.

Но какво?

Тя стигна площада и неговият хаос я погълна, а докато се промъкваше между мотопедите и акробатите, движенията ѝ постепенно се нагодиха към ритъма на мистичната гнава музика. Дим, плътен като стена и с мирис на печено месо, се стелеше на гъсти талази; от време на време току-що съзрели момчета ѝ прошепваха "хашиш", а костюмирани продавачи на вода нареждаха напевно: "Фото! Фото!" . В далечината разпозна гърбицата на Изил, наобиколен от жени, които рисуваха с къна, и улични зъболекари.

Срещайки го веднъж месечно, тя сякаш наблюдаваше на забързан каданс процеса на едно падение. Когато беше още дете, той имаше репутацията на лекар и учен – порядъчен и благовъзпитан мъж с меки кафяви очи и копринени мустаци, които гиздеше и подреждаше, както птица перушината си. Идваше лично в дюкянчето на Бримстоун, за да върти търговия с него, но за разлика от останалите доставчици, го правеше така, сякаш идва на светско посещение. Флиртуваше с Исса, носеше ѝ малки подаръчета – изработени от семенни шушулки змийчета, обеци от кехлибарени зърна, бадеми. На Кару носеше кукли и миниатюрен сребърен сервиз за тях, като не забравяше и Бримстоун – беше му обичай да оставя шоколад или буркан с мед на тезгяха, преди да си тръгне.