Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 38

Поръчение. Почти беше забравила защо са я повикали. Ядосана, тя грабна портфейла и го отвори. Дирхами. Значи Мароко. Челото ѝ се набразди.

– Изил? – попита тя и Бримстоун кимна.

– Но времето за него още не е дошло. – Кару имаше уговорена среща с един осквернител на гробове всяка последна неделя от месеца, но сега беше петък, седмица по-рано.

– Време е – настоя Бримстоун. После махна с ръка към един аптекарски буркан на рафта зад себе си. Кару добре го познаваше – обикновено беше пълен с човешки зъби, но сега стоеше полупразен.

– О! – отрони тя. Погледът ѝ обходи целия рафт и тя с изненада установи, че повечето буркани също са опразнени. Не помнеше някога запасите от зъби да са били толкова оскъдни. – Леле! Ти май наистина имаш нужда от зъби. Да не се е случило нещо?

Напълно излишен въпрос. Сякаш можеше да разбере по каква причина му трябват повече зъби, когато изобщо не знаеше за какво служат те.

– Виж какво е събрал Изил – каза Бримстоун. – Предпочитам да не те пращам по други места за човешки зъби, ако това може да се избегне.

– И аз мисля така. – Кару леко прокара пръсти по белезите от куршуми на корема си, сещайки се за Санкт Петербург и поръчението, при което всичко се обърка ужасно. Снабдяването с човешки зъби, колкото и голямо изобилие да имаше от тях по света, понякога беше. Доста любопитна процедура.

Никога нямаше да забрави онези момичета в склада, все още живи, с окървавени усти, които ги чакаха още злочестия.

А може все пак да са се спасили. Колкото пъти се сетеше за момичетата, Кару винаги пришиваше към тази история измислен финал. Исса я учеше да се справя така с кошмарите, за да може да заспи отново. Можеше да понесе бремето на този спомен единствено ако сама себе си убеди, че е дала достатъчно време на момичетата да избягат от трафикантите. Пък току-виж наистина е станало така. Поне направи всичко, което зависеше от нея.

Много странно усещане е това да те прострелят. Колко неподготвена я свариха, всичко стана толкова бързо, че дори не успя да измъкне скрития в ботуша нож и да го използва.

И да го използва. И да го използва.

От години се обучаваше да се бие, но никога преди не ѝ се беше налагало да защитава живота си. Когато това се случи, в проблясъка на един-единствен миг осъзна, че знае точно какво трябва да направи.

– Потърси на Джемаа ел-Фна – каза Бримстоун. – Кишмиш там засече Изил, но беше преди часове, още първия път, когато те повиках. Ако имаш късмет, може още да е там. – С тези думи той отново се наведе над подноса с маймунски зъби и по вида му личеше, че Кару може да тръгва. Това вече приличаше на стария Бримстоун и тя остана доволна. Онова ново създание, което казваше "моля" и говореше за нея като за пеперуда, я безпокоеше.

– Ще го открия – увери го Кару. – Скоро ще се върна с джобове, пълни с човешки зъби. Ха! Бас ловя, че тази фраза днес не е произнасяна никъде другаде по света.

Търговеца на желания не отговори, но като стигна преддверието, Кару се поколеба.

– Бримстоун – каза, поглеждайки назад. – Искам да знаеш, че никога няма просто така. Да те изоставя.