Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 35

През цялото време, докато двете със Зузана поглъщаха гулаша си, погледът ѝ не се отместваше от вратата.

– Чакаш ли някого? – попита най-накрая Зузана.

– А, не. Просто. Притеснявам се Каз да не цъфне.

– Нека дойде – ще го тръшнем в тоя ковчег и ще заковем капака.

– Добре звучи.

Поръчаха си чай, който им поднесоха в стар сребърен сервиз. Върху захарницата и каничката със сметана бяха гравирани думите арсеник и стрихнин.

– Е – подхвана Кару, – утре ще видиш цигуларя в театъра. Каква ти е стратегията?

– Нямам никаква стратегия – отговори Зузана. – Ако можеше да си спестя всичко и направо да стигна момента, когато ми е вече гадже. Най-вече искам да пропусна оная част, в която той най-после разбира, че аз съществувам.

– Я стига, нали не говориш сериозно?

– Напротив, наистина го искам.

– Искаш да прескочиш запознанството ви? ! Онова пърхане на пеперуди в стомаха, биещото до пръсване сърце, изчервяването? Моментът, в който вашите две аури се сливат за първи път, сякаш невидими струни енергия ви обгръщат отвсякъде.

– Невидими струни енергия? ! – повтори Зузана. – да не си се превърнала в някоя от ония ню ейдж откачалки, които носят кристали и разчитат аурата на хората?

– Много добре разбираш какво искам да кажа. Първа среща, сплетени ръце, първа целувка, целият този трепет и копнеж.

– О, Кару, бедната ми малка романтичка!

– Едва ли. Тъкмо се канех да кажа, че началото е най-хубавата част, когато всичко е още огън и пламък. После идва неизбежното, те свалят маските и под тях лъсват само едни задници.

Зузана сбърчи нос.

– Не може всички да са задници, нали така?

– Не знам. Сигурно. Може би само красавците са такива.

– Но той е красив. Божичко, дано не се окаже задник. Мислиш ли, че е възможно хем да не е гадна дюза, хем да няма гадже? Ама сериозно те питам. Какви са шансовете?

– Незначителни.

– Знаех си. – Зузана драматично се просна на дивана и остана да лежи простряна като марионетка с отрязани конци.

– Знаеш ли, че Павел те харесва – продължи Кару. – А той със сигурност не е дюза.

– Така е, Павел е сладък, но от него не ми пърхат пеперуди в стомаха.

– Даа, пеперуди в стомаха – въздъхна Кару. – Това ми е познато. Знаеш ли какво си мисля? Според мен пеперудите през цялото време са си в стомаха на всеки от нас.

– Нещо като бактерии ли?

– Не като бактерии, а като пеперуди и пеперудите на един човек реагират на пеперудите на друг на химическо ниво, нещо като феромони – когато неговите са близо до теб, твоите започват да танцуват. Няма спасение, просто химия!

– Химия, значи. Е, на това му се казва романтика.

– Просто знам, че е така, ясно? Тъпи пеперуди. – Запалена от идеята, Кару отвори скицника и започна да ги рисува: окарикатурени вътрешности и стомах, пълен с пеперуди. Латинското им име би трябвало да е Papilio stomachus.

– След като всичко е химия и от нас нищо не зависи, това значи ли, че Кретена все още кара твоите пеперуди да танцуват? – попита Зузана.

Кару вдигна поглед от листа.

– Не, за бога. Мисля, че от него пеперудите ми правят бльок.