Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 33

– Моля те, нека отидем в "Отровата"! – замоли се тя със слаб и изтощен гласец. Зузана погледна през рамо и видя върху лицето на Кару изражение, което се появяваше от време на време само когато мислеше, че никой не я гледа. В него имаше тъга, безпомощност и най-лошото от всичко – изглеждаше толкова закономерно, сякаш това е нейната истинска същност и всички други настроения са просто маски, с които я прикрива.

Зузана омекна.

– Дадено. Бива. Умирам за малко гулаш. Схвана ли? Умирам. Хаха.

Отровният гулаш беше тяхна отдавнашна шега и Кару разбра, че всичко пак си е постарому. Поне засега. Но колко ли щеше да продължи това?

Двете поеха бързешком под ситния дъжд, без чадъри, сгушени една в друга.

– Да знаеш – обади се по едно време Зузана, – че Кретена се навърта около "Отровата". Мисля, че теб дебне.

– Страхотно! – простена Кару. Каз непрекъснато ѝ звънеше и пращаше есемеси, но тя не му обръщаше внимание.

– Може да отидем на друго място.

– Не, няма да позволя на тоя разяден плъх да ми отнеме "Отровата". Тя си е наша.

– Разяден плъх? – повтори Зузана.

Това беше любимата обида на Исса и можеше да бъде оценена по достойнство, ако човек познава хранителните навици на жената-змия, сведени главно до дребни космати създания.

– Точно така – потвърди Кару. – Руло с плъх. Кайма от мишки с трохи от хляб и кетчуп.

– Уф, млъкни!

– Предполагам, че вместо мишки, може да се използват и хамстери – продължи Кару. – Или морски свинчета. Знаеш ли, че в Перу ядат печени морски свинчета, нанизани на малки шишове като хапки.

– Престани! – настоя Зузана.

– Ммм, крекери с морско свинче.

– Млъкни незабавно, иначе ще повърна. Моля те.

И Кару млъкна, но не защото Зузана я молеше, а защото с крайчеца на окото долови познатото пърхане на криле. "Не, не и не", каза си. Тя нямаше – не искаше! – да погледне натам. "Не, Кишмиш, не и тази вечер." Забелязала внезапното ѝ млъкване, Зузана се поинтересува:

– Добре ли си?

Пак същото пърхане в светлия кръг на уличната лампа, попадаща едва в полезрението на Кару. Твърде недоловимо, за да привлече нежелано внимание, но несъмнено идващо от Кишмиш.

Проклятие.

– Всичко е наред – отвърна Кару и продължи да крачи решително към "Отровната магерница" . Какво друго ѝ оставаше след всичко, казано досега – да се плесне по челото и да се направи, че е забравила някое поръчение ли? Запита се какво би казала Зузана, ако можеше да види малкото зверче вестоносец на Бримстоун с неговите криле на прилеп, странно прилепени към перушинестото тяло. Доколкото познаваше Зузана, сигурно щеше да поиска да направи марионетка по негово подобие.

– Как върви курсовата ти работа с куклата? – попита Кару в опит да се държи естествено.

Зузана цялата светна и взе да ѝ разказва. Кару я слушаше с половин ухо. Мисълта за внезапната си демонстрация на открито неподчинение и надигащата се в нея тревога я разсейваха. Какво ли ще стори Бримстоун, ако тя не се яви? Какво би могъл да направи – да излезе и да я хване ли?

Усещаше, че Кишмиш продължава да я следи и преди да се шмугне под арката към вътрешния двор на "Отровната магерница" , го стрелна с остър поглед, сякаш искаше да каже: "Виждам те. Но няма да дойда." Той озадачено наклони глава и вторачи в нея едното си око, но тя му обърна гръб и влезе вътре.