Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 34

Кафенето беше препълнено, но Каз – слава на боговете – никъде не се виждаше. Около ковчезите се беше струпала пъстра тълпа местни работници, стопаджии с раници и чуждестранни артистични типове, а заради гъстия дим от цигарите им римските статуи сякаш плуваха в мъгла, добили призрачен вид с противогазите на главите.

– Проклятие – изтърси Кару, когато видя тройка мърляви туристи с раници на любимата си маса. – Чумата е заета.

– Навсякъде е заето – допълни Зузана. – Дявол да го вземе тоя пътеводител "Лоунли Планет"! Ще ми се да се върна назад във времето и да удуша в някоя тъмна уличка проклетия автор на пътеписи, за да съм сигурна, че никога няма да открие това място.

– Много избухлива си станала напоследък. Само се заканваш да пуснеш ток на някого или пък да го удушиш.

– Такава съм си – съгласи се Зузана. – Честна дума, с всеки изминал ден все повече хора намразвам. Всички ме дразнят. Щом още отсега съм такава, какво ли ще бъде, като остарея?

– Ще се превърнеш в злобна старица, която стреля от балкона си по дечурлигата с въздушна пушка.

– А, не, въздушна пушка им е малко. Най-добре с лък. Или базука.

– Ти си истински звяр.

Зузана направи реверанс и отново притеснено огледа препълненото кафене.

– Гадост. Какво ще кажеш да отидем на някое друго място?

Кару поклати глава. Косите и на двете вече бяха вир-вода. Освен това, нямаше намерение да излиза пак навън. Просто си искаше любимата маса в любимото кафене. В джоба на якето пръстите на едната ѝ ръка си играеха с шингите, припечелени от изпълнените през седмицата поръчения.

– Май оная компания се кани да тръгва. – И тя кимна с глава към туристите с раници, разположени около Чумата.

– Не мисля – каза Зузана. – Чашите им с бира са още пълни.

– Напротив, тръгват си. – Един от шингите между пръстите на Кару се дематериализира. Миг по-късно стопаджиите се надигнаха от местата си. – Ето, нали ти казах.

В същото време в главата ѝ сякаш прозвуча коментарът на Бримстоун:

"Прогонване на непознати от маса в кафенето: себично."

– Жалко – беше пък коментарът на Зузана, докато момичетата се промъкваха иззад огромния кон на статуята, за да заемат масата. – Тия изглеждаха сладури.

– Така ли? Да не искаш да ги викнеш обратно?

– И какво, ако го направя? – Двете бяха обявили ембарго на стопаджиите с раници, които се носят накъдето ги духне вятърът и след време започват да си приличат всички като капки вода с тия наболи бради и измачкани ризи. – Просто ми се видяха сладури. Освен това, имаха съвсем изгубен вид. Също като някои палета.

Кару усети как я жегва вина. Какви ги вършеше наистина – опълчи се срещу Бримстоун и си похарчи желанието, за да разкара някакви невинни стопаджии навън под дъжда! Тя се стовари на дивана. Главата я болеше, косата ѝ беше прилепнала към скалпа, чувстваше се изтощена и не преставаше да се тревожи за Търговеца на желания. Какво ли би казал за всичко това?