Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 26

Тя видя, поразена, как Бримстоун извади от сейфа два големи златни медальона, всеки с размера на малка чинийка и гравиран с неговия образ. Гавриели. Точно това ѝ трябваше, за да полети и да може да става невидима. Той обаче ги плъзна по тезгяха към търговеца. Кару сви вежди, когато Бейн ги прибра в джоба си и се надигна от стола, стъпвайки предпазливо, за да не раздразни Авигет. Минавайки покрай Кару, той я прониза с бездушен поглед, в който се четеше – можеше да се закълне в това – злорадство. После дори ѝ намигна.

Кару стисна зъби и не отрони дума, докато Исса изпращаше Бейн. Нали същата сутрин и Каз ѝ смигна от подиума за модели! Ама че ден!

Вратата се затвори и Бримстоун с жест я подкани да приближи. Тя помъкна опакованите в платнището бивни и ги стовари на пода пред него.

– Внимавай – излая той. – Даваш ли си сметка колко струват?

– Ами да, нали преди малко ги платих.

– Това е цената им в света на човеците. Тия идиоти щяха да ги нарежат на парчета, за да ги превърнат в дрънкулки и евтини украшения.

– А ти какво ще ги правиш? – попита Кару. Опитваше се гласът ѝ да звучи нехайно, та да приспи вниманието на Бримстоун и той най-накрая да разкрие загадката: какво, по дяволите, прави с всички тия зъби.

Той обаче само я измери отегчено с поглед, сякаш казваше: "Добър опит."

– Какво? Нали сам го каза – аз не знам нечовешката стойност на бивните. Даже представа нямам каква е.

– Безценни са. – И той започна да реже скоча с един извит нож.

– В такъв случай, добре че ми се намираха няколко скупита – каза Кару и се строполи върху току-що освободения от Бейн стол. – Иначе един от другите участници в търга щеше да ти измъкне безценните бивни изпод носа.

– Какво?

– Не ми беше дал достатъчно пари. А оня дребен негодяй, военнопрестъпникът, качваше цената все повече. Добре де, не съм съвсем сигурна, че беше военнопрестъпник, но около него определено витаеше нещо военнопрестъпническо. Виждах, че е готов на всичко, за да се докопа до бивните, затова. А може би не трябваше – ти не одобряваш моята, дребнавост, нали така го каза? – Тя му се усмихна сладко и разлюля оределите мъниста на огърлицата си. Сега тя имаше по-скоро размер на гривна.

На търга приложи върху мъжа най-новия си номер, пожелавайки му свиреп сърбеж във всички цепки, докато той не изхвръкна от стаята. Но Бримстоун несъмнено знаеше това, той винаги всичко знаеше. Няма да е зле да каже поне едно благодаря, каза си тя. Вместо това, той просто шляпна една монета върху тезгяха.

Жалък шинг.

– Това ли е всичко? Заради теб влачих тия неща през цял Париж и за какво – за един шинг, а брадатият си тръгна оттук с два гавриела!

Бримстоун не ѝ обърна внимание и измъкна бивните от опаковката. Туига дойде да се посъветва за нещо с него и двамата взеха да мърморят с приглушени гласове на техния си език, който Кару знаеше още от люлката. Него научи по нормалния начин, а не чрез желание. Това беше груб, гърлен език, пълен с беззвучни съгласни, повечето от звуците му се зараждаха дълбоко в гърлото. В сравнение с него, даже немски и иврит изглеждаха мелодични.