Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 27

Докато двамата обсъждаха подредбата на зъбите, Кару се примъкна до чаените чашки със скупита и взе да попълва празните места в броеницата си с почти безполезни желания. Засега реши да я остави като гривна от няколко наниза. Туига замъкна бивните в своя ъгъл, за да ги почисти, а Кару се накани да се прибира у дома.

У дома. Щом произнесеше мислено тази дума, в съзнанието ѝ зазвучаваше мелодия. Постара се апартаментът ѝ да стане уютен – напълни го с произведения на изкуството, книги, богато украсени фенери и го постла с персийски килим, мек като козината на рис. Тук, разбира се, бяха и ангелските криле, заели цяла една стена. Но нищо не можеше да запълни истинската празнина. Душният въздух вътре се раздвижваше единствено от нейното дихание. Когато оставаше сама, празнината в нея, онази липса, както я наричаше мислено, сякаш набъбваше. Присъствието на Каз за известно време я потуши, но не успя напълно да я прогони. Нямаше сила, която да го направи.

Тя си спомни своето малко детско креватче, което сега стоеше скрито зад високите шкафове за книги в дъното на дюкянчето и по някакъв каприз ѝ се прищя да преспи тук тази нощ. Можеше, както едно време, пак да задреме под ромона на приглушените гласове, унесена от мекото шумолене на Исса и драскането на дребните странни зверчета, лудуващи в сенките.

– Сладкото ми момиче – изхвръкна от кухнята Ясри, понесла поднос с чай. Освен чайника, там имаше чиния сладки с яйчен крем във формата на рогчета, неин специалитет. – Сигурно си гладна – изписка тя с папагалски глас. После, поглеждайки бегло Бримстоун, добави: – Не е здравословно за такова голямо момиче все да тича насам-натам, без да си поеме дъх нито за миг.

– Ето, това съм аз: момиче за всичко – обади се Кару. После грабна едно сладко рогче и се тръшна на стола да го изяде.

Бримстоун едва благоволи да я погледне, после се обърна към Ясри:

– А дали е здравословно едно голямо момиче да кара само на сладкиши?

Ясри цъкна с език.

– С радост бих ѝ приготвила порядъчна храна, ако ме беше предупредил, че ще идва, грубиян такъв. – След това продължи към Кару: – Много си слабичка, мила. Така не ти отива.

– Мхм – съгласи се Исса, поглаждайки косата на Кару. – Трябваше да бъде леопард, не мислите ли? Гладка и ленива, с напечена от слънцето козина и не толкова слаба. Добре охранено момиче леопард, което лочи каймак от паничката.

Кару ядеше и се усмихваше. Ясри наля на всеки чай, така, както го обича – значи, четири захарчета за Бримстоун. Дори след толкова време, откакто го познаваше, Кару продължаваше да се чуди, че Търговеца на желания обича сладко. Наблюдаваше го и сега как, надвесен над нескончаемата си работа, ниже огърлици от зъби.

–  Oryx leucoryx – тя веднага разпозна зъба, щом той го избра от подноса.

Това обаче не впечатли Бримстоун.

– Антилопите са детска игра.