Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 25

– С гола длан – каза едно дете на майка си в Ню Йорк, сочейки през прозореца. – Само я опря и мястото започна да гори и да пуши.

Майка му изпъшка и се върна обратно в леглото. Всички знаеха, че момчето обича да послъгва. Толкова по-зле за него, защото този път казваше истината. Наистина видя как един висок човек опира длан на вратата и оставя отпечатък върху нея.

– Нещо със сянката му не беше наред – продължи момчето, отдръпвайки се назад. – Някак не пасваше.

Пиян турист в Банкок стана свидетел на същата сцена, макар този път отпечатъкът да бе оставен от жена с такава неземна красота, че той я последва запленен и малко по-късно видя как тя, според думите му, отлита.

– Тя нямаше криле – каза той на приятелите си, – но сянката ѝ беше крилата.

– Очите му бяха огън – разказваше старец, зърнал един от тези странници от гълъбарника на покрива си. – Заваляха искри, когато отлетя.

Същото стана из глухите улички на Куала Лумпур, Истанбул, Сан Франциско, Париж. Появяваха се красиви мъже и жени с неестествени сенки, които бележеха с дланта си някоя врата и после се изгубваха в небесата, оставяйки след себе си горещи вълни и звук от размаха на невидими криле. Тук-там падаше по някое перо, което приличаше на огнено пламъче и се превръщаше в пепел, щом докоснеше земята. В Делхи една монахиня от ордена "Сестри на милосърдието о ; протегна ръка и взе в дланта си едно такова перо, сякаш беше дъждовна капка. За разлика от водните капки обаче, то пареше и прогори кожата ѝ, оставяйки съвършен отпечатък.

– Ангел – прошушна монахинята, наслаждавайки се на болката.

И не беше много далече от истината.

8.

 ГАВРИЕЛИ

Щом прекрачи в дюкянчето, Кару забеляза, че Бримстоун не е сам. Насреща му седеше някакъв търговец, долнопробен американски ловец, чиято приличаща на кюфте физиономия беше декорирана с най-огромната и мръсна брада, която някога беше виждала.

Кару се извърна към Исса и смръщи лице.

– Знам – съгласи се Исса, докато преминаваше прага, извивайки змийските си пръстени. – Дадох му Авигет. Тя всеки момент ще си сменя кожата.

Кару се разсмя.

Авигет беше коралова змия и сега се увиваше около дебелия врат на ловеца като красива яка, прекалено красива за външност като неговата. Даже избелели, нейните черни, жълти и пурпурни шарки приличаха на най-фина китайска мозайка. Но въпреки тази красота, Авигет беше смъртоносна; сърбежът от предстоящата смяна на кожата я правеше особено раздразнителна. Сега тя се виеше из гъстата брада на търговеца, напомняйки му непрекъснато, че трябва да пази поведение, ако му е мил животът.

– В името на всички онеправдани животни в Северна Америка – прошепна Кару, – не можеш ли да я накараш да го ухапе?

– Мога, но Бримстоун няма да е доволен. Както сама знаеш, Бейн е един от най-ценните търговци.

– Известно ми е – въздъхна Кару. Още отпреди тя да се появи на бял свят, Бейн снабдяваше Бримстоун с мечи зъби – гризли, черна и полярна мечка, – както и със зъби на рисове, лисици, планински лъвове, вълци, а понякога даже кучета. Славеше се като специалист по хищниците, които особено се ценяха в дюкянчето. Кару неведнъж беше натъртвала пред Бримстоун, че те представляват ценност и в другия свят. Колко ли купища леш е оставил след себе си, за да събере тези зъби?