Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 28

– Тогава ми дай някоя трудна задача.

Той ѝ подаде зъб от акула и тя си спомни как в детството си седеше до него с часове и се учеше да разпознава зъбите.

– Акула мако – отсече тя.

– Дългопера или късопера?

– О! Ъъъ. – Тя затаи дъх, стиснала зъба между палеца и показалеца си. Бримстоун я обучи още от малка да разпознава произхода и състава на зъбите по техните едва доловими вибрации. Накрая обяви: – Късопера.

Той изръмжа, което при него беше равносилно на награда.

– Известно ли ти е – продължи тя, – че зародишите на тази акула се изяждат един друг още в утробата на майката?

Исса, която галеше Авигет, изцъка с отвращение.

– Истина е. Само зародишите канибали оцеляват, докато дойде време да се родят. Представяш ли си, ако и с хората беше така? – Тя вдигна крака на тезгяха и две секунди по-късно под мрачния поглед на Бримстоун отново ги свали на земята.

Топлината на дюкянчето я приспиваше. Детското креватче я мамеше от тайното си кътче, също и юрганчето, което Ясри ѝ уши и което остана все така меко след всички тези години, през които се гушеше в него. – Бримстоун. – колебливо започна тя, – как мислиш.

В този момент се разнесе силно тропане.

– О, скъпата ми – възбудено изтрака с клюн Ясри, докато събираше приборите за чай.

Ударите идваха откъм задната врата на дюкянчето.

Зад работното място на Туига, в най-отдалечения и тъмен край на дюкянчето, където никога не светеше фенер, имаше втора врата. Кару не помнеше да са я отваряли в нейно присъствие. Нямаше представа какво може да се крие зад нея.

Отново се разнесе тропане, толкова силно, че зъбите в бурканите взеха да тракат. Бримстоун се изправи и тя знаеше какво се очаква от нея – също да стане и да си тръгне незабавно, – но въпреки това, остана небрежно отпусната на мястото си.

– Нека да остана – каза. – Ще съм съвсем тиха. Само ще си легна в старото креватче. Няма да надзъртам.

– Кару – прекъсна я Бримстоун, – знаеш правилата.

– Мразя правилата.

Той направи крачка към нея, готов да я измъкне от стола, ако не се подчини, но тя пъргаво скокна и вдигна отбранително ръце.

– Добре де, добре. – Наметна палтото, докато ударите продължаваха да кънтят откъм задната врата. Накрая грабна още едно рогче от подноса на Ясри и тръгна след Исса към преддверието. Вратата се затвори зад тях, заглушавайки тропането.

Кару не си направи труда да пита кой е зад другата врата – Исса никога не би издала тайните на Бримстоун. Вместо това, рече жално:

– Тъкмо се канех да помоля Бримстоун да пренощувам в старото си креватче.

Исса се протегна напред да я целуне по бузата и каза:

– Милото ми момиче, наистина би било хубаво. Може да почакаме тук, както правехме, докато беше още малка.

А, да. Когато Кару беше още съвсем малка, за да скита сама из улиците в света на хората, Исса я държеше в преддверието, докато при Бримстоун имаше посетител, дошъл от задната врата. Понякога с часове седяха свити в тясното пространство и Исса я забавляваше, като ѝ пееше, караше я да рисува – всъщност Исса първа ѝ показа какво е да рисуваш – или пък ѝ правеше корона от отровни змии, докато вътре Бримстоун не приключеше с онова, което се беше промъкнало през другата врата, каквото и да бе то.