Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 24

Когато най-накрая се добра до него, завари отпред двама ортодоксални равини, потънали в задълбочен разговор.

– Чудно – промърмори тя. Мина покрай тях и щом се скри от погледите им, се облегна на желязната врата да изчака, докато обсъждаха озадачено някакъв случай на вандализъм. Най-накрая си заминаха и Кару отново повлече бивните към малката врата. Почука. И този път, както винаги досега, докато чакаше пред портала в някоя глуха уличка по света, тя си представи какво би станало, ако я изоставят. Понякога на Исса ѝ отнемаше няколко минути да стигне до вратата и Кару всеки път очакваше порталът да не се отвори. Страхът да остане заключена отвън постоянно я глождеше – не само за през нощта, а завинаги. Представата за това я караше съвсем ясно да осъзнае своята безпомощност. Случеше ли се някой ден вратата да не се отвори, тя щеше да остане съвсем сама.

Миговете се точеха и докато чакаше, облегната безсилно на рамката на вратата, Кару забеляза нещо. Тялото ѝ се напрегна. Върху дървото имаше голям черен отпечатък от длан. Това нямаше да е чак толкова необичайно, ако не се виждаше ясно, че е прогорен. Прогорен, но в същото време контурът на дланта беше съвършено очертан. Явно точно това така оживено обсъждаха равините. Опипа следата с върховете на пръстите – беше вдлъбната навътре и нейната собствена длан спокойно легна в очертанията ѝ. Така изглеждаше съвсем мъничка. Когато се дръпна, кожата ѝ беше покрита със ситна пепел. Изтупа дланта си озадачена.

От какво ли беше този отпечатък? Дали не беше някой хитър белег? Случвало се беше търговците да бележат портала, за да го открият по-лесно при следващото си идване, но тези знаци обикновено бяха или петно боя, или надраскан с нож Х. Това тук беше доста над техните възможности.

За огромно облекчение на Кару вратата най-после се отвори със скърцане.

– Добре ли мина всичко? – попита Исса.

Кару стовари бивните в преддверието, но трябваше да ги сложи напряко, за да се поберат.

– Естествено. – Тя се свлече до стената. – Стига да можеше, щях да мъкна слонски бивни из Париж всяка нощ. Голям кеф е, да знаеш.

7.

ЧЕРНИЯТ ОТПЕЧАТЪК

В продължение само на няколко дни из целия свят се появиха черни отпечатъци от длан, дълбоко врязани в дърво или метал. Найроби, Делхи, Санкт Петербург и още няколко града. Това започваше да се превръща във феномен. В Кайро например собственик на пушалня за наргилета замаза с боя черния отпечатък върху задната си врата, но само няколко часа по-късно откри, че е избил през боята и е също толкова черен, колкото и в началото.

Намериха се и неколцина свидетели на този вандалски акт, но никой не повярва на онова, което твърдяха, че са видели с очите си.