Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 19

В най-отдалечения ляв ъгъл, разположен зад масивен дъбов тезгях, стоеше самият Бримстоун. Както обикновено, Кишмиш беше кацнал върху десния рог на своя господар, а по тезгяха бяха разпиляни табли със зъби и малки кутийки със скъпоценности. Бримстоун ги нижеше на огърлица и не вдигна поглед.

– Кару – каза, – бях написал, мисля, че поръчението изисква незабавно внимание.

– Точно заради това пристигнах незабавно.

– Което ти отне – той погледна джобния си часовник – четирийсет минути.

– Трябваше да прекося целия град. Ако искаш да се придвижвам по-бързо, дай ми криле и ще накарам Кишмиш да ми диша праха. Или просто ми дай един гавриел и аз сама ще си пожелая да мога да летя.

Гавриел беше второто по сила желание, чиято мощ бе достатъчна за летене. Все така надвесен над заниманието си, Бримстоун отговори:

– Според мен едно летящо момиче не би останало незабелязано в твоя град.

– Това лесно може да се реши – каза Кару. – Дай ми два гавриела и ще си пожелая да стана невидима.

Бримстоун вдигна крокодилските си очи, златистожълти, с тесни вертикални зеници. В тях не личеше и следа от смях. Той не би ѝ дал дори един гавриел, Кару го знаеше. Тя ги поиска не с надеждата да изпълни желанието ѝ, а заради несправедливото му обвинение. Нима не пристигна при него с изплезен език веднага щом я повика? !

– Мога ли да ти поверя гавриел? – попита той.

– Разбира се, че можеш. Що за въпрос? !

Тя почувства как я измерва от глава до пети, сякаш си припомняше всяко нейно желание, направено досега.

"Синя коса: лекомислие." "Заличаване на пъпки: суета." "Загасване на лампите, за да не се налага да става от леглото: мързел."

– Огърлицата ти изглежда доста къса. Тежък ден ли имаше? – попита най-накрая той.

Стрелна ръка, за да скрие наниза. Твърде късно.

– Защо трябва винаги всичко да забелязваш? – Несъмнено старият дявол знаеше точно за какво е използвала скупитата и сега го вписваше във въображаемия си списък:

"Причиняване на сърбеж в цепката на бившето гадже: отмъстителност."

– Подобна дребнавост не е на нивото ти, Кару.

– Той си го заслужаваше – отвърна, забравила първоначалното си притеснение. Както каза Зузана, лошото поведение трябва да се наказва. И добави: – Освен това, не питаш твоите купувачи за какво ще използват желанията, а съм сигурна, че те причиняват много по-ужасни неща от това да докарат сърбеж на някого.

– Очаквам да си по-добра от тях – отвърна просто Бримстоун.

– Да не искаш да кажеш, че в действителност не съм? !

Търговците на зъби, които идваха в неговото дюкянче, с малки изключения, бяха едни от най-долните представители на човешкия род. Малцина бяха дългогодишните съратници на Бримстоун, от които на Кару не ѝ се повдигаше – една от тях беше оттеглилата се в пенсия търговка на диаманти, която на няколко пъти се представяше за нейна баба, за да я запише в училището. Повечето обаче бяха смрадлива бездушна пасмина с кървави полумесеци под ноктите. Те убиваха и осакатяваха. В джобовете им винаги имаше клещи, с които вадеха зъбите на мъртъвците, а понякога и на живи хора. Кару ги ненавиждаше и определено беше по-добра от тях.