Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 18

Исса, естествено, не беше виждала Каз, но и тя го познаваше също толкова добре, колкото и Каз нея – от рисунките в скицника на Кару. Но докато Каз си мислеше, че Исса и нейните съвършени гърди са еротичен детайл от фантазиите на Кару, Исса знаеше, че Каз е реален.

Тримата с Туига и Ясри бяха не по-малко пристрастени към рисунките на Кару от нейните приятели сред хората, но по съвсем различна причина. На тях им харесваше да гледат нормалния живот: туристите, сгушени под чадърите си; пилците, накацали по балконите; децата, играещи в парка. Специално Исса, беше обсебена от голите човешки тела. Според нея човешките форми – така обикновени без частите на същества от други видове – бяха пример единствено за пропилени възможности. Тя непрекъснато премерваше Кару с критичен поглед и даваше гласно мнението си със заявления от рода: "Мисля, че едни еленови рога много ще ти подхождат, сладката ми" или "Каква хубава змия би излязло от теб", както някой човек би предложил на друг нова прическа или различен нюанс на червилото.

Сега обаче очите на Исса пламнаха от ярост.

– Нима е дошъл в училището ти? Гледай го ти, безсрамния му гризач! Ти нарисува ли го? Покажи ми! – Бясна или не, тя не би пропуснала възможността да види Каз разсъблечен.

Кару измъкна скицника и го разгърна.

– Задраскала си най-хубавото място – осъдително рече Исса.

– Повярвай ми, изобщо не е толкова забележително.

Исса се кискаше в шепата си, докато вратата на дюкянчето се отваряше приканващо пред тях и Кару пристъпваше през прага. Както обикновено, тя усети леко гадене при преминаването.

Вече не се намираше в Прага.

Макар да беше живяла в дюкянчето на Бримстоун, тя все още не знаеше къде точно се намира то; знаеше само, че тук можеш да попаднеш от която и да е точка по света. Като дете, тя често питаше Бримстоун къде се намира това "тук", но всеки път безцеремонно ѝ се отговаряше "Където и да е" .

Бримстоун не беше почитател на въпросите.

Независимо къде се намираше дюкянчето, тя винаги можеше да го познае по липсата на прозорци и хаотично отрупаните лавици. То наподобяваше сметище на някоя фея на зъбките, стига, разбира се, тази фея да обслужваше всички живи твари. Змийски зъби, кучешки зъби, набраздени слонски бивни, източени оранжеви резци на екзотични гризачи от джунглата – всички те бяха събрани в тенекиени кутии и аптекарски стъкленици, нанизани на върви като гирлянди, провесени от куки в стената или запечатани със стотици в буркани, които можеш да разклатиш като маракаси. Таванът беше сводест като в крипта, а в сенките шетаха дребни същества, чиито тънки нокти дращеха и стържеха по камъка. Също като Кишмиш, и те бяха създания, съставени от несъответстващи части: мишескорпион, ракогекон, бръмбароплъх. Сред влагата около водосточните тръби вирееха охлюви с глави на водни жаби, а под тавана царуваха вездесъщите колибри с крила на нощни пеперуди, които кръжаха около фенерите и ги караха да се люлеят със скърцащия звук на медни вериги.

В ъгъла седеше Туига, надвесен над работата си, а неестествено дългият му врат беше извит във формата на конска подкова. Той чистеше зъбите и ги позлатяваше, за да бъдат нанизани после на корда. От кухненския кът, царството на Ясри, се носеше шумно тракане.