Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 17

А, да, имаше още един начин: особен вид самоосакатяване с помощта на клещи и силна воля.

Това нямаше нищо общо с вълшебните приказки от книгите. Тук не съществуваха магьосници, които се спотайват по кръстопътищата, преобразени като старици, и само чакат да възнаградят случаен пътник, разделил залъка си с тях. От лампите не изскачаха джинове, нито говорещи рибки изпълняваха желания, за да им бъде пощаден животът. Имаше само едно място в целия свят, където можеше да се сбъдне всяко желание на човек: дюкянчето на Бримстоун. А той приемаше един-единствен вид разплащане. Не беше нито в злато, нито с гатанки, нито срещу добри дела или друга нелепица от вълшебните приказки; не търгуваше и с души. Неговото средство за размяна беше още по-необикновено от всичко изброено.

Той приемаше зъби.

Кару мина по Карловия мост и хвана трамвая в северна посока, към еврейския квартал, мястото на средновековното гето, сега нагъсто застроено с жилищни сгради в стил ар нуво, красиви като торти. Целта ѝ беше черният вход на гърба на една от тях. Простата метална врата не изглеждаше по-особено и сама по себе си не беше нещо необикновено. Ако някой я отвореше отвън, тя водеше към покрито с плесен перално помещение. Но Кару не я отвори направо. Почука и зачака, защото ако я отвореха отвътре, тя имаше силата да те отведе на едно много по-различно място.

Вратата се отвори и там се появи Исса, която изглеждаше също като рисунката в скицника на Кару – богиня змия от някой древен храм. Пръстените на змийското ѝ тяло се виеха в сенките на малко преддверие.

– Благословение, скъпа.

– Благословение – нежно отвърна Кару, целувайки я по бузата. – Кишмиш върна ли се?

– Върна се – отговори Исса – и се стовари като ледена шушулка върху рамото ми. Влизай бързо. В твоя град е мразовито. – Тя беше пазителят на портала. Въведе Кару вътре и затвори вратата след нея. Двете се озоваха в помещение, не по-голямо от килер. Външната врата на преддверието трябваше да е плътно затворена, за да може да се отвори вътрешната, също като вратите в птичарниците, които не позволяват на птиците да излетят навън. Само дето тук не ставаше въпрос за птици.

– Как мина денят ти, милата ми? – По тялото на Исса имаше половин дузина змии – те се виеха около ръцете ѝ, пълзяха в косата ѝ, а една се беше усукала около тънката ѝ талия като верижка върху кръста на кючекиня. Всеки, пожелал да влезе вътре, трябваше да се подчини и да носи една от тях около врата си, преди вътрешната врата да бъде отворена. Всеки, освен Кару. Тя беше единственото човешко същество, което можеше да влезе в дюкянчето без такъв нашийник. На нея ѝ имаха доверие. Та нали израсна тук.

– Ама че ден беше! – въздъхна Кару. – Няма да повярваш какво направи Каз. Цъфна като модел в класа по рисуване.