Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 21

Около врата му висяха нанизани на верижка монокли и техните рамки от потъмняло злато бяха неговото единствено украшение, ако не се брои другата огърлица, в която обаче нищо лъскаво не привличаше окото. На нея имаше само стара кост от ядец, наместен във вдлъбнатината между ключиците. Кару не знаеше защо го носи. На нея ѝ беше забранено да го пипа, а това, естествено, още повече разпалваше копнежа ѝ да го докосне. Когато беше съвсем малка, той я взимаше да я полюлее на коляното си. Тя често посягаше мълниеносно да сграбчи ядеца, но Бримстоун всеки път се оказваше по-бърз. Беше успяла едва да го докосне с върха на пръста си.

Вече пораснала, тя спазваше някакво благоприличие, но въпреки това, от време на време усещаше внезапен порив да посегне към него. Не и този път обаче. Стъписана от внезапното изправяне на Бримстоун, тя почувства как бунтарският ѝ порив тутакси се изпарява. Отстъпи назад и промълви с тихо гласче:

– Ами, хм, какво беше това спешно поръчение? Къде искаш да отида този път?

Той ѝ подхвърли кутия, пълна с разноцветни банкноти, които явно бяха евро.

Много евро.

– В Париж – каза Бримстоун. – Позабавлявай се!

6.

АНГЕЛЪТ НА ИЗЧЕЗВАНЕТО

Забавление ли?

– да бе! – промърмори на себе си Кару по-късно същата вечер, докато тътреше сто и петдесет килограмовата контрабандна слонова кост надолу по стъпалата на парижкото метро. – Това си е направо купон.

Когато си тръгна от дюкянчето на Бримстоун, Исса я изведе през същата врата, откъдето мина на идване. Щом стъпи на тротоара обаче, тя вече не се намираше в Прага. Озова се в Париж, просто ей така.

Въпреки че неведнъж беше минавала през този портал, всеки път изпитваше един и същи трепет. Порталът водеше към дузина градове и тя ги беше посещавала всичките – заради поръчения като последното, а понякога и за удоволствие. Бримстоун ѝ позволяваше да ходи и да рисува навсякъде по света, стига там да няма война. А когато ѝ се прияде манго, той отвори портала към Индия с единственото условие на връщане да донесе няколко плода и на него. Понякога успяваше да измоли позволение да пазарува из екзотични пазари по света като битпазара в Париж например, за да обзаведе апартамента си.

Всеки път, щом прекрачеше прага и вратата хлопваше зад гърба ѝ, връзката с дюкянчето се прекъсваше. Каквато и магия да действаше там, нейната сила се ограничаваше само до това място – Където и да е, както го наричаше Кару – и не проникваше от другата страна. Но и никой не беше способен да влезе с взлом в дюкянчето. Можеше само да разбие земната врата. Тя обаче нямаше да го отведе там, където се надяваше да попадне.

Даже Кару зависеше от прищявката на Бримстоун дали да я покани, или не. Понякога не я пускаше, колкото и дълго да хлопаше на вратата, макар че никога досега не беше прекъсвал връзката помежду им. Нито я беше оставял без поръчения. Тя се надяваше и занапред да продължи така.

Последното поръчение се оказа незаконен търг в някакъв склад в покрайнините на Париж. Кару беше участвала в няколко такива търга и всеки път ставаше едно и също. Плащаше се, разбира се, само в брой, а клиентите бяха все типове от подземния свят – диктатори в изгнание и криминални босове с претенции за начетеност. На тези търгове обикновено се наддаваше за най-разнообразни крадени музейни експонати – рисунки на Шагал, изсушен мъжец на някакъв обезглавен светия, чифт бивни на възрастен африкански слон.