Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 16

Вестоносецът на Бримстоун имаше тялото и клюна на гарван, но крилете му бяха ципести като на прилеп, а стрелкащият се език – раздвоен. Изглеждаше така, сякаш е избягал от някоя картина на Иеронимус Бош. Стискаше бележка в ноктите си. Когато Кару я взе, забеляза, че малките му и остри като кинжали нокти бяха пробили дупчици в хартията.

Тя разгъна листа и прочете съобщението, което ѝ отне всичко на всичко две секунди, защото гласеше само: "Едно поръчение изисква незабавно внимание. Ела! " .

– Той никога не казва "моля" – обърна се тя към Кишмиш.

Създанието наклони глава настрани и я погледна с едно око като гарван, сякаш питаше "Идваш ли? ".

– Идвам де, идвам – потвърди Кару. – Някога да съм отказвала?

Миг по-късно каза на Зузана само:

– Трябва да вървя.

– Какво? – Зузана вдигна поглед от тетрадката. – Ами десертът? – Той вече беше поднесен върху ковчега: две чинии с ябълков щрудел и чай.

– Проклятие! – възкликна Кару. – Не мога. Имам поръчение.

– Ех, и ти с твоите поръчения! Какво изникна толкова неочаквано? – Тя хвърли поглед към телефона на Кару, който лежеше върху ковчега, и разбра, че не е било телефонно обаждане.

– Просто трябва да свърша нещо – отговори Кару и Зузана се отказа да разпитва. От опит знаеше, че няма да получи никакви подробности.

Просто Кару трябва да свърши нещо. Понякога това отнемаше няколко часа; друг път се губеше с дни и се връщаше изтощена и разчорлена; веднъж – бледа, веднъж – загоряла от слънцето, куцукаща или със следи от ухапване, а един път даже със силна треска, която се оказа малария.

– Къде успя да пипнеш тая тропическа болест? – заразпитва я Зузана, на което Кару просто отвърна: "О, представа нямам. Сигурно в трамвая. Онзи ден някаква старица се изкиха право в лицето ми."

– Малария не се хваща по този начин.

– Знам, ама и онова беше здрава кихавица. Мисля да си взема мотопед, за да не се налага повече да се возя в трамвай.

С това приключи и разговорът им. Примирението, че никога няма да опознаеш напълно Кару, беше част от приятелството с нея. Затова сега Зузана само въздъхна и каза:

– Хубаво. Тогава и двата щрудела са за мен. Ако напълнея, ти ще си виновна.

И Кару напусна "Отровната магерница", а гарваноподобната сянка се стрелна през вратата пред нея.

5.

КЪДЕТО И ДА Е

Кишмиш се устреми към небето и се изгуби сред плясък на криле. Кару се загледа след него с копнежа да го последва. Каква ли трябва да е силата на желанието, зачуди се тя, за да може да полети?

Сигурно трябва да е много по-мощно от онези, до които имаше достъп.

Бримстоун не се скъпеше на дребно. Той ѝ позволяваше да обновява огърлицата си с мъниста от неговите нащърбени и пълни догоре чаени чашки колкото пъти поиска. Плащаше ѝ с бронзови шинги за всяко изпълнено поръчение. Шингите бяха втората по големина номинална стойност на желанията и с тях можеше да се постигне много повече, отколкото със скупитата – веждите гъсеници на Светлана например, премахването на нейната нежелана татуировка, синята ѝ коса – но досега в ръцете ѝ не беше попадало по-мощно желание, с което да се получи истинска магия. Едва ли някога щеше да се добере до такова желание, освен ако не си го спечели сама, а тя знаеше твърде добре как хората печелят желания. Главно с преследване, ограбване на гробове и убийства.