Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 15

– Сигурно ме мисли за хлапачка – оплака се тя. – Представа нямаш какво е да си с детски ръст.

– С размер на марионетка – поправи я Кару, без да изпитва каквото и да е състрадание към нея. Тя намираше миниатюрната фигура на Зузана за съвършена, също като някоя фея, която си открил в гората и искаш да отнесеш у дома в джоба си. Макар че в случая със Зузана феята май беше доста дива и сигурно хапеше.

– Да бе! Зузана – чудното момиче на конци. Вижте го само как танцува! – И Зузана взе да мята ръце, наподобявайки танц на марионетка.

Внезапно обзета от вдъхновение, Кару извика:

– Хей! Точно това трябва да бъде курсовата ти работа. Направи един огромен кукловод, а ти ще си неговата марионетка. И знаеш ли какво – можеш така да го измислиш, че при всяко твое движение да помръдва и той, сякаш те води. Някой правил ли е подобно нещо досега – да си куклата на конци, но всъщност твоите движения да направляват кукловода и неговите ръце?

Зузана тъкмо поднасяше парче хляб към устата си и замръзна в тази поза. По унесения поглед Кару разбра, че приятелката ѝ вече си представя сцената.

– Куклата трябва да е наистина огромна – каза най-накрая Зузана.

– Ще те гримирам като мъничка балерина марионетка.

– Сигурна ли си, че искаш да ми подариш идеята? Това си е твое хрумване.

– Какво – аз да се направя на огромна марионетка? Не, ти ще бъдеш марионетката.

– Благодаря, тогава. Ами ти имаш ли вече идея за твоята курсова работа?

Но Кару още нищо не беше измислила. Миналия срок, когато учеха история на костюма, тя изработи ангелски криле, за да ги носи върху ризница. Задвижваха се от система скрипци, които им позволяваха да се вдигат и спускат. Разгънати в цялата си дължина, те ѝ осигуряваха великолепен триметров размах. Тръгна да ги покаже на Бримстоун, но така и не успя да влезе при него. Исса препречи пътя ѝ в преддверието и – милата Исса! – изсъска насреща като атакуваща качулата кобра, каквато Кару я беше виждала само два пъти в живота си. "От цялата мерзост на света точно ангел ли избра да бъдеш? ! Махни ги оттук! О, скъпото ми момиче, не мога да понеса да те гледам така." Така завърши тази необикновена случка. Сега крилете висяха над леглото ѝ в малкия апартамент, заемайки цялата стена.

Този срок курсовата ѝ работа трябваше да представлява серия рисунки, но досега още нищо не ѝ хрумваше. Докато прехвърляше различни възможности в ума си, чу звънтенето на камбанката над вратата в кафенето. Вътре влязоха няколко мъже, но погледът на Кару беше привлечен от една сянка, която се стрелна зад тях. По размер и форма приличаше на гарван, но съвсем не беше нещо толкова обикновено.

Това беше Кишмиш.

Кару бързо изправи гръб и крадешком погледна приятелката си. Зузана скицираше някои идеи за вида на куклата в бележника си и разсеяно отвърна, когато Кару смотолеви нещо като извинение. Момичето се отправи към тоалетната, следвано от сянката, която летеше ниско и незабележимо.