Читать «Създадена от дим и кост» онлайн - страница 14

Всяка се освободи от тежката папка и двете окачиха палтата си на каменните пръсти на Марк Аврелий. Едноокият собственик вдигна ръка за поздрав иззад бара и те му помахаха в отговор.

Момичетата идваха в кафенето вече две години и половина, още откакто бяха на петнайсет и за първа година в лицея. По онова време Кару току-що беше пристигнала в Прага и още не познаваше никого. Наскоро беше научила чешки (благодарение на изпълнено желание, а не защото го беше изучавала; тя колекционираше чужди езици и Бримстоун винаги ѝ подаряваше по един за рождения ден) и неговото произношение все още оставяше необикновен вкус в устата ѝ, също като нова подправка.

Преди това учеше в интернат в Англия. Макар че овладя безупречно британския английски, тя запази американския си акцент от детството и съучениците ѝ мислеха, че е американка. В действителност обаче, не принадлежеше към никоя националност. Всичките ѝ документи бяха фалшифицирани, а произношението ѝ на всички езици, с изключение на родния, който нямаше човешки произход, беше подправено.

Зузана беше чехкиня, потомък на няколко поколения куклени актьори от Чешки Крумлов, малко градче бижу в южната част на Бохемия. По-големият ѝ брат беше всял потрес в семейството, записвайки се в армията, но Зузана беше роден кукловод и продължаваше фамилната традиция. Също като Кару, по онова време и тя не познаваше никого в училището, докато някаква щастлива случайност в началото на първия срок не събра двете в екип, който трябваше да нарисува фреска за местното основно училище. В продължение на седмица прекарваха всяка вечер, покачени върху скелето, след което им стана обичай да ходят в "Отровната магерница". Така започна приятелството им, а когато завършиха фреската, собственикът на кафенето ги нае да изрисуват сцени със скелети върху тоалетните чинии на заведението. В замяна, двете можеха да вечерят безплатно при него цял месец, с което ги спечели за клиенти и занапред, и няколко години по-късно те продължаваха да идват тук.

Поръчаха си по една купичка гулаш и го изядоха, обсъждайки скандалната случка с Каз, космите в носа на учителя по химия, за които Зузана твърдеше, че могат да се сплетат на плитка, и идеите си за курсова работа. Скоро разговорът им се прехвърли върху красивия нов цигулар в оркестъра на Кукления театър в Прага.

– Той си има гадже – жално каза Зузана.

– Какво? Ти пък откъде знаеш?

– Постоянно пише есемеси през почивките.

– И това ли ти е доказателството? Не е убедително. Може пък тайно да воюва срещу престъпността и да праща вбесяващи гатанки на враговете си – предположи Кару.

– Да бе, сигурно е точно така. Много ти благодаря!

– Искам само да обърна внимание, че може да има и друго обяснение, освен съществуването на гадже. Пък и откога стана толкова срамежлива? Защо просто не го заговориш?

– И какво да му кажа? Чудно свириш, красавецо, така ли?

– Точно така.

Зузана изсумтя. Тя работеше като помощник-кукловод в почивните дни и беше хлътнала по цигуларя няколко седмици преди Рождество. Макар изобщо да не беше от стеснителните, още не се решаваше да го заговори.