Читать «Атлас изправи рамене част 2» онлайн - страница 4

траял предходният момент. Беше произнесъл думите на висок глас, със злобен сарказъм, насочен към

онова, което го беше на карало да го каже.

Той сви рамене. Основано на вярата, че самоосмиването е акт на доблест, това движение беше

емоционалният еквивалент на изречението: ти си Робърт Стедлър, не се дръж като невротич на

гимназистка. Той седна зад бюрото и бутна книгата настрани с опакото на ръката си.

Доктор Флойд Ферис пристигна с половин час закъснение.

- Съжалявам - каза той, - но колата ми пак се повред и на пътя от Вашингт он и м и от не страшно

много време да се опитвам да намеря кой да я поправи - на пътя вече има толкова малко коли, че

половината сервизи са затворени.

В гласа му имаше повече раздразнение, отколкото извинение. Той седна, без да чака покана.

Доктор Флойд Ферис не би бил смятан за особено привлекателен в която и да е друга

професия, но в тази, която си беше из брал, винаги го опис ваха като „онзи добре изглеждащ учен―.

Беше метър и осемдесет и пет, четирийсет и пет годишен, но успяваше да изглежда по-висок и по-

млад.

Излъчваше безупречна спретнатост и движенията му бяха елегантни като на бал, но дрехите му

бяха строги, костюмите му обикновено бяха черни или тъмносини. Имаше прецизно оформени

мустаци и гладката му черна коса предизвикваше момчетата в института да казват, че използва една

и съща вакса и за главата, и за краката. Нямаше нищо против да повтаря, шегувайки се със себе си,

как един кинопродуцент казал, че ще го покани на кастинг за ролята на известен европейски жиголо.

Беше започнал кариерата си като биолог, но това беше отдавна забравено - беше известен като

главен координатор на Държавния научен институт.

Доктор Стедлър го погледна с учудване - липсата на извинение беше безпрецедентна - и каза

сухо:

- Май прекарвате по-голямата част от времето си във Вашингтон.

- Но, д октор Стедлър, нали тъкмо вие ми направихте веднъж ком плимент като ме нарекохте

кучето-пазач на Института? - шеговито каза доктор Ферис. - Нима това не е моята основна задача?

- Доста ваши задачи започват да се натрупват на това място. Преди да съм забравил, имате ли

нещо против да ми кажете какво става с онази каша с липсата на петрол?

Той не можа да разбере защо лицето на доктор Ферис се стегна в обида.

- Позволете м и да кажа, че това е неочаквано и неоправдано - каза доктор Ферис с онзи

официален тон, който крие болка и разкрива мъченичество. - Никоя от свързаните с това инстанции

не намери поводи за критика. Току-що представихме подробен доклад за напредъка на работата до

момента пред Бюрото по икономическо планиране и национални ресурси и господин Уесли Мауч

изрази своето задоволство. Дадохме най-доброто от себе си в този проект. Не сме чули никой друг да

го описва като каша. С оглед на трудностите на терена, щетите от пожара и факта, че изминаха само

шест месеца от...

- За какво говорите? - попита докт ор Стедлър.

- Проектът за възстановяване на „Уайът―. Не ме ли питате за това?

- Не - каза доктор Стедлър, - не, аз... Момент. Нека го кажем направо. Като че ли си спом ням,