Читать «Атлас изправи рамене част 2» онлайн - страница 6

Айн Ранд

- Но това е непрост имо! Защо не са ми казали? Моля приемете лич ното ми извинение, доктор

Стедлър, уверявам ви, че никога повече няма да ви бъде причинявано подобно неудоб ство.

Единственото извинение, което мога да дам за отдела по поддръжката, е, че недостигът на гориво не

се дължи на тяхната немара, а - о, разбирам напълно, че едва ли искате да знаете и че такива неща не

бива да ангажират безценното ви внимание; но, видите ли, недостигът на гориво миналата зима беше

криза, която засегна цялата нация.

- Защо? За Бога, не ми казвайте, че тези нефтени полета на Уайът са били единственият

източник на петрол в страната!

- Не, не, но внезапнот о изчезване на основен доставчик пре дизвика безпорядък на целия

нефтен пазар. Така че правителството трябваше да поеме контрола и да наложи петролни квоти на

страната, за да защити основните предприятия. Получих не обичайно висока дажба за института, и то

единствено чрез специалното благоволение на някои много специални връзки, но се чувствам

отвратително виновен, ако не е било достатъчно. Уверявам ви, че няма да се повтори. Извънредното

положение е само временно. Следващата зима ще върнем кладенците на Уайът в производството и

условията ще се нормализират. Освен това, що се отнася до института, взех мерки пещите да

преминат на въглища и това щеше да стане следващия месец, но леярната „Стоктън― в Колорадо

затвори внезапно, без предупреждение. Те правеха части за нашите пещи, но Андрю Стоктън се

пенсионира неочаквано и сега трябва да чакаме племенникът му да отвори отново завода.

- Разбирам. Е, вярвам, че ще се погрижите за това наред с всичките си други ангажименти -

доктор Стедлър сви рамене с раздразнение. - Защото е смешно - при всички тези технологич ни

проекти, които една научна институция трябва да изпълнява за правителството.

- Но, доктор Стедлър...

- Знам, знам, не може да се избегне. Между другото, какво е Проектът X?

Очите на доктор Ферис се приковаха в него - странен, ясен, буден поглед, който изглеждаше

поразен, но не и уплашен.

- Откъде сте чули за Проекта X, докт ор Стедлър?

- Чух няколко момчета да говорят за него с м истериозния вид на любители-детективи. Казаха

ми, че е нещо много секретно.

- Точ но така, доктор Стедлър. Това е изключ ително секретен изследователски проект , който

правителството ни довери. И е от изключителна важност вестниците да не чуят и дума за него.

- Откъде е този хикс?

- Ксилофон. Проект „Ксилофон―. Това е кодово име, разбира се. Отнася се до звук. Но съм

сигурен, че няма да ви заинтригува. Това е чисто технологично начинание.

- Да, спестете ми историята. Нямам време за технологич ните ви начинания.

- Мога ли да ви изтъкна, че би б ило разумно да се въздър жаме да споменаваме дум ите „Проект

X― пред когото и да е, доктор Стедлър?

- Да, добре, добре. Трябва да кажа, че не ми харесват подоб ни дискусии.

- Но разбира се! А аз не бих си прост ил, ако д опусна вашето време да бъде отнето с подобни

грижи. Бъдете сигурен, че можете спокойно да го оставите на мен - той се накани да става.

- И така, ако това е била прич ината да искате да ме видите, уве рявам ви, че...