Читать «Атлас изправи рамене част 2» онлайн - страница 3

Айн Ранд

„Колкото по-сигурни се чувствате в рационалните си заключения, толкова по-сигурно е, че

грешите. Тъй като вашият мозък е инструмент, който изкривява, колкото по-активен е мозъкът,

толкова по-голямо е изкривяването―.

„Интелектуалните великани, на които се възхищавате толкова много, някога са ви научили, че

земята е плоска и че атомът е най-малката частица материя. Цялата история на науката е поре дица от

взривени заблуди, а не от достижения―.

„Колкото повече научаваме, толкова повече знаем, че не зна ем нищо―.

„Само най-тъпият невежа може още да се придържа към старомодното схващане, че ако видиш

- трябва да повярваш. Онова, което виждаш, е първото, на което не бива да вярваш".

„Един учен знае, че камъкът изобщо не е камък. Всъщност той е идентичен с пухената

възглавница. И двете са просто обла ци, формирани от едни и същи вихрещи се частици. Но, ще ка-

жете, нали не можете да използвате камък за възглавница? Това по-скоро доказва вашата

безпомощност пред лицето на истинс ката реалност―.

„Последните науч ни открит ия, като невероят ните достиже ния на докт ор Робърт Стедлър,

демонстрираха окончателно, че нашият разум не е в състояние да се справи с природата на Все-

лената. Тези открития доведоха учените до противоречия, които са невъзможни според човешкия

разум, но които въпреки това съществуват в реалността. Ако още не сте го чули, скъпи мои ста -

ромодни приятели, доказано е: рационалното е безумие―.

„Не очаквайте последователност. Всичко е противоречие на всичко друго. Съществуват

единствено противоречия―.

„Не търсете така наречения здрав смисъл. Да се търси смисъл е белег на безсмислие.

Природата няма смисъл. Нищо няма смисъл. Единствените кръстоносци на смисъла са прилежна та

стара слугиня, която не може да си намери приятел, и старомодният магазинер, който мисли, че

Вселената е точно толкова проста колкото скромния му, подреден инвентар и любимия му касов

апарат―.

„Нека строшим веригите на предразсъдъка, наречен логика. Нима един силогизъм ще ни

спре?―

„Значи мислите, че сте сигурни в мненията си? Не можете да сте сигурни в нищо. Ще

застрашите ли хармонията във вашата общност, добрите отношения със съседите си, положението

си, репутацията си, доброто си име и финансовата си сигурност в името на една илюзия? В името на

миража да мислите, че мислите? Ще се подложите на рискове и ще предизвиквате съдбата, в

несигурно време като нашето, противопоставяйки се на същес твуващия социален ред, в името на

тези ваши въображаеми понятия, които наричате свои убеждения? Казвате, че сте сигурни в

правотата си? Никой не е прав и никога не може да бъде. Чувствате, че светът около вас греши?

Няма как да знаете. Всички е погрешно в чове шките очи - така че защо да се борите с него? Не

спорете. Приемете. Нагодете се. Подчинете се―.

Книгата беше написана от доктор Флойд Ферис и публикувана от Държавния научен институт.

- Аз нямам нищо общо с това! - каза докт ор Робърт Стедлър. Той стоеше неподвижно до

бюрото си, чувствайки се неловко, сякаш е пропуснал някакъв такт във времето и не знае колко е