Читать «Атлас изправи рамене част 2» онлайн - страница 314

яростна чистота, онова специално чувство за съществуване, което вина ги ѝ беше принадлежало. В

този миг на отдаване на любовта си, на възставащо отрицание на катастрофата, на любовта ѝ към жи-

вота и към несравнимата ценност, която тя представляваше, тя почувства страстно гордата

увереност, че ще оцелее.

И в отговор на земята, която летеше срещу нея, тя чу в ума си, като подигравка над съдбата,

като вик на предизвикателство, думите на изречението, което мразеше - думи на поражение, на

отчаяние и на молба за помощ: „О, по дяволите! Кой е Джон Голт?―