Читать «Атлас изправи рамене част 2» онлайн

Доктор Робърт Стедлър крачеше из кабинета си. Щеше му се да не усеща студа. Пролетта беше

закъсняла. Оттатък прозореца мъртвата сивота на хълмовете беше като размазано петно -

мръснобялото на небето сякаш се сливаше с оловносивото на реката. От време на време някой

далечен склон проблясваше в сребристожълто, почти в зелено, сетне изчезваше. Облаците се

разкъсваха, колкото да пропуснат някой слънчев лъч, сетне отново се сливаха. В кабинета не е

студено, мислеше си доктор Стедлър, именно гледката го кара да настръхва от студ.

Днес не беше студено, но студът беше в костите му - натрупан през зимните месеци, когато се

беше налагало да се отвлича от работата си, защото усе щаше недостатъчното отопление, докато

хората говореха за пестене на гориво. Беше нелепо, си помисли, тази разрастваща се намеса, би

могло да се каже посегателство, на природните бедствия върху човешките дела - никога преди това

не беше имало значение. Ако зимата се случеше твърде сурова или порой отнесеше част от

железопътен коловоз - не се налагаше човек да яде две седмици зеленчукови консерви; ако

гръмотевична буря поразеше някоя електроцентрала, това не значеше, че една институция като

Държавния научен институт ще бъде без ток пет дни. Пет дни застой тази зима, мислеше си той, със

спрени лабораторни двигатели и безвъзвратно изгубени часове, при условие, че персоналът му

работеше по въпроси, които засягаха най-дълбоките тайни на Вселената. Той ядосано се извърна от

прозореца - но спря и отново се обърна към него. Не искаше да вижда книгата, която лежеше на

бюрото му.

Искаше му се доктор Ферис да дойде. Погледна часовника си. Доктор Ферис закъсняваше,

нещо невиждано, при това за среща с него - доктор Флойд Ферис, слугата на науката, който винаги

се беше изправял пред него по начин, който внушаваше почти из винение, че има само една шапка,