Читать «Малки богове» онлайн - страница 20

Костенурката млъкна на часа.

— Както изглежда, най-вероятно ще си имам неприятности заради това, че пропуснах Сравнителна Религия с Брат Уелк — каза Брута. — Но Великият Бог е сметнал за необходимо да направи горкия човек късоглед, така че той може би няма да забележи, че не съм там; само че ако забележи, ще трябва да кажа какво съм направил, защото да се говорят лъжи на Брат е грях и Великият Бог ще ме изпрати в ада за един милион години.

— В този конкретен случай мога да бъда снизходителен — каза костенурката. — В краен случай, не повече от хиляда години.

— Баба ми ми казваше, че така или иначе ще ида в ада, когато умра — рече Брута, без да обръща внимание на това. — Да си жив е грях. Има логика в това, тъй като щом си жив, ти съгрешаваш всеки ден.

Погледна надолу към костенурката.

— Знам че не си Великият Бог Ом — да се светят рогата му — защото, ако бях докоснал Великия Бог Ом — да се светят рогата му — ръцете ми щяха да изгорят. Великият Бог никога не би се превърнал в костенурка, както казваше Брат Намрод. Но казано е в Книгата на Пророка Сена, че докато той се скитал из пустинята, духовете на земята и въздуха му заговорили, така че, чудех се, дали ти не си бил един от тях.

Костенурката го удостои за кратко с едноокия си поглед. После рече:

— Един такъв висок? С гъста брада? И очи, дето непрекъснато подскачат?

— Какво? — попита Брута.

— Мисля, че си го спомням — каза костенурката. — Очите му подскачаха, когато говореше. А той говореше непрекъснато. Сам на себе си. Ходеше много по скалите.

— Той броди из пустошта цели три месеца — каза Брута.

— Това обяснява нещата, тогава — каза костенурката. — Там няма много нещо за ядене, дето да не е гъби.

— Може би ти си демон — каза Брута — Септатюхът ни забранява да говорим с Демони. Но с упорстващите демони, казва Пророк Фруни, може да укрепне вярата ни…

— Зъбите ти да изгорят от нажежена до червено топлина, дано!

— Моля?

— Кълна се в себе си, че аз съм Великият Бог Ом, най-великият от боговете!

Брута потупа костенурката по черупката.

— Нека ти покажа нещо, демоне.

Усещаше как вярата му расте, ако се заслушаше силно.

Това не беше най-голямата статуя на Ом, но беше най-близката. Беше ниско долу на нивото на ямите, запазено за затворници и еретици. И беше направена от метални плочки, занитени една за друга.

Ямите бяха изоставени, ако не се броят няколкото послушници, които бутаха тежка количка в далечината.

— Това е голям бик — рече костенурката.

— Самият Велик Бог Ом в едно от земните му превъплъщения! — гордо изрече Брута. — И казваш, че ти си той?

— В последно време не съм добре — каза костенурката.

Мършавият ѝ врат се протегна още повече навън.

— На гърба му има врата — рече тя. — Защо има врата на гърба му?

— За да бъдат слагани грешниците вътре — отвърна Брута.

— А защо има още една на корема му?

— За да бъдат изваждани пречистените въглени — каза Брута. — А пушекът излиза от ноздрите му, като знак към безбожниците.

Костенурката проточи врат към редиците от врати с решетки наоколо. Вдигна поглед към покритите със сажди стени. Погледна надолу към сега вече празния огнен ров под железния бик. Стигна до някакво заключение. Примигна с единственото си око.