Читать «Малки богове» онлайн
Тери Пратчет
Тери Пратчет
Малки богове
А сега да поговорим за костенурката и орела.
Костенурката е създание, което живее на земята. Невъзможно е да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея. Хоризонтите ѝ се простират едва на няколко инча разстояние. Развива скорост, колкото да хване маруля. Оцеляла е, докато останалата част от еволюцията е преминала покрай нея, най-общо поради това, че не представлява заплаха за никого и че създава твърде големи проблеми, докато я изядеш.
А ето го сега орелът. Създание на въздуха и на високите места, чиито хоризонти стигат чак до края на света. Със зрение толкова остро, че може да забележи шумоленето на някое дребно писукащо животинче на половин миля разстояние. Целият — сила, целият — власт. Мълниеносна смърт на криле. Нокти и хватка, способни да превърнат в основно ястие всичко, по-малко от самия него и поне да откъснат хапка в движение от всяко нещо, по-голямо от него.
И въпреки това, орелът е в състояние да седи с часове върху зъберите на скалите и да изследва царствата по света, докато не съзре движение в далечината, и тогава ще започне да се съсредоточава, съсредоточава, съсредоточава върху малката черупка, която се клатушка сред гъсталаците там долу, в пустинята. И тогава ще се спусне стремглаво…
И само минута по-късно костенурката открива, че светът изпада от нея. И за пръв път го вижда, вече не от един инч разстояние, а цели петстотин стъпки над него, и си мисли: Какъв голям приятел ми е орелът!
И тогава орелът я пуска.
И почти винаги костенурката полита към смъртта си. Всички знаят защо костенурката прави това. Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш. Никой не знае защо орелът прави това. По една костенурка има достатъчно месо за хапване, но като се вземат предвид усилията, които е необходимо да се положат докато я изядеш, на практика по всичко останало има далеч по-хубаво ядене. Всичко се свежда просто до удоволствието на орлите да измъчват костенурките.
Но, разбира се, това, което орелът не разбира е, че участва в много груба форма на естествен подбор.
Един ден костенурката ще се научи да лети.
Историята се развива в пустинните земи, в сенки от червеникаво-кафяво и портокалово. Кога започва и кога свършва е по-проблематично, но поне едно от началата ѝ започва над линията на вечния сняг, хиляди мили надалеч в планините около Центъра на света.
Един от най-често повтаряните философски въпроси е:
Вдига ли някакъв шум дърво, което пада в гората, ако няма кой да го чуе?
Което говори нещо за характера на философите, тъй като в гората винаги има някой. Това може да е само язовец, който се чуди какво е било това изпращяване, или катерица, малко озадачена, че целият пейзаж се движи нагоре, но все пак някой. Или най-малкото, ако е достатъчно навътре в гората, ще го чуят милиони малки богове.
Нещата просто се случват, едно след друго. Тях не ги е грижа кой знае колко. Но историята… а! Историята е друго нещо. Историята, трябва да се наблюдава. Иначе не е история. Тя е само… ами, неща които се случват едно след друго.
