Читать «Малки богове» онлайн - страница 19

— Ще я занеса в кухнята, да не ти пречи — каза началникът на послушниците. — Те правят прекрасна супа. И няма да чуваш никакви гласове повече, можеш да бъдеш сигурен в това. Огънят лекува всички Глупости, нали така?

— Супа?

— Ъ-ъ… — започна Брута.

— Червата ти да се намотаят около дърво чак докато не съжалиш за това!

Намрод огледа градината. Изглеждаше пълна с пъпеши, тикви и краставици. Той потрепери.

— Много студена вода, това му е цаката — повтори той. — Много, много вода. — Той отново сиря погледа си върху Брута. — Ммм?

И се запъти към кухните.

Великият Бог Ом беше обърнат нагоре с краката в кошница в една от кухните, полузаровен под стиска билки и някакви моркови.

Една обърната наопаки костенурка ще се опита да се изправи най-напред като протегне врат докъдето може и като се опита да използва главата си като лост. Ако това не проработи, тя ще размаха неистово крака, в случай че това я разклати и преобърне.

Една обърната наопаки костенурка е деветото поред най-покъртително нещо в цялата мултивселена.

Обърната наопаки костенурка, която знае какво е следващото, което ще ѝ се случи, е, ами, поне на четвърто място в класацията.

Най-бързият начин да се убие костенурка за тенджерата, е да се пусне във вряща вода.

Кухни, килери и занаятчийски работилници, принадлежащи на гражданското население на Църквата, подкопаваха Цитаделата. Това беше само едно от тях — мазе с опушен таван, чиято точка на фокусиране представляваше сводеста камина. Пламъци бучаха нагоре по комина. Дребни кученца, въртящи шишове, подскачаха в механизмите си. Сатъри се вдигаха и падаха върху дъските за рязане.

На едната страна на огромното огнище, сред многобройните други почернели казани, малка тенджера с вода вече започваше да кипи.

— Червеите на отмъщението да ти изядат черните ноздри, дано! — пищеше Ом и риташе яростно с крака. Кошницата се залюля.

Една космата ръка се пресегна вътре и отмести билките.

— Ястреби да ти изкълват черния дроб!

Една ръка се протегна отново и взе морковите.

— Хиляди пъти да се порежеш дано!

Една ръка се пресегна и взе Великия Бог Ом.

— Гъбите-канибали на…!

— Затваряй си устата — изсъска Брута, докато напъхваше костенурката под плаща си.

Той се запромъква към вратата, незабелязан в общия кулинарен хаос.

Един от готвачите го погледна и повдигна вежда.

— Само трябваше да взема това обратно — изломоти Брута, като измъкна костенурката и я размаха като да си помогне. — Заповед на дякона.

Готвачът се намръщи, после сви рамене. Всички до един без изключение се отнасяха с послушниците като с най-нисшата форма на живот, но заповеди от йерархията трябваше да се изпълняват без никакви въпроси, освен ако задаващият ги не искаше самият той да се озове изправен пред по-важни въпроси, като например дали е възможно или не да отиде в рая, след като е бил изпечен жив.

Когато се озоваха навън на двора, Брута се облегна на стената и издиша.

— Очните ти ябълки да…! — започна костенурката.

— Още една дума — рече Брута, — и си обратно в кошницата.