Читать «Малки богове» онлайн - страница 155

Х. Или нещо подобно, във всеки случай. Какво ще кажете за малко кисело мляко? Изгодна сделка. На клечка.

Ом се повдигна по едно пълзящо растение по стената като стискаше ластари в човката си и се изтегляше с помощта на вратните си мускули. После падна от другата страна. Цитаделата си оставате толкова далечна, колкото винаги.

Мозъкът на Брута пламтеше като огън в сетивата на Ом. Нотка лудост има у всеки, който прекарва сериозно време с боговете, и точно тя сега владееше момчето.

— Твърде скоро е! — крещеше Ом. — Ти се нуждаеш от последователи! Не можеш да бъдеш само ти! Не можеш да го направиш сам! Първо трябва да си намериш последователи!

Симони се обърна, за да погледне Костенурката по цялата ѝ дължина. Под черупката се бяха свили трийсет човека и изглеждаха много неспокойни.

Един ефрейтор отдаде чест.

— Стрелката е там, сержант.

Месинговата свирка изсвири.

Симони улови насочващите въжета. Ето каква трябва да бъде войната, помисли си той. Никаква несигурност. Още няколко Костенурки като тази и никой никога няма да воюва вече.

— Готови — каза той.

Той дръпна силно голямата ръчка.

Крехкият метал се пречупи в ръката му.

Дай на някого достатъчно дълъг лост и той ще промени света. Ненадеждните лостове, обаче са тези, които създават проблемите.

В дълбините на скритата водопроводна инсталация на Храма Ърн сграбчи здраво една бронзова тръба с винтовия ключ и предпазливо завъртя гайката. Тя се опъна. Той смени мястото си и изръмжа от по-голямото усилие.

С тъжен, лек метален звук тръбата се изкриви… и се счупи…

Бликна вода и го удари в лицето. Той изпусна инструмента и се опита да препречи потока с пръсти, но той шурна около ръцете му и заклокочи надолу по канала към едната от тежестите.

— Спри я! Спри я! — закрещя той.

— Какво? — попита Фъргман на няколко стъпки под него.

— Спри водата!

— Как?

— Тръбата се счупи!

— Аз си мислех, че искаме да направим точно това?

— Още не!

— Престани да крещиш, господинчо! Наоколо има стражи!

Ърн остави водата да се лее един миг, докато се измъкна от робата си, след което напъха прогизналия плат в тръбата. Той се изстреля отново навън с доста сила и се пльосна мокро върху оловната фуния, като се плъзна надолу, докато не запуши тръбата, която водеше към теглилките. Водата се събра зад него и после се разля върху пода.

Ърн хвърли поглед към теглилката. Още не беше започнала да се движи. Той леко се отпусна. Сега, стига да имаше още достатъчно вода, която да накара теглилката да падне…

— И двамата — застанете мирно.

Той се огледа, а мозъкът му се вцепени.

На разрушената врата стоеше як мъж в черна роба. Зад него страж държеше сабята си по показателен начин.

— Кои сте вие? Защо сте тук?

Ърн се поколеба само един миг.

Размаха винтовия ключ.

— Ами, с разположението е проблемът, в него, де — каза той. — Страхотно изтичане имате около гнездото. Удивително е, че още се държи.

Мъжът влезе в стаята. Той изгледа гневно и несигурно Ърн един миг, след което насочи вниманието си към свистящата тръба. После отново към Ърн.