Читать «Малки богове» онлайн - страница 154

— Но може би е по-добре за всеки случай първо да проверим, за да знаем какво правим — каза той. — Може би са необходими минута-две преди вратите да започнат да се движат. — Той затършува под робата си и измъкна нещо, което много приличаше, поне на Фъргман, като инструмент за мъчение. Това трябва да беше стигнало по някакъв начин до Ърн, който много бавно и любезно каза: — Това е френски ключ.

— Да?

— За отвинтване на гайки.

Фъргман едва кимна.

— Да? — каза той.

— А това е бутилка смазочно масло.

— О, добре.

— Хайде, подложи ми гръб. Ще бъде нужно време, докато откачим предавателните лостове от клапана, така че най-добре да почваме.

Ърн се повдигна в древната машинария, докато горе церемонията продължаваше монотонно да бръмчи.

Дхблах „Сам-Си-Режа-Ръката“ беше с две ръце „за“ за новите пророци. Той беше даже „за“ края на света, стига да можеше да получи отстъпката да продава религиозни статуи, икони на намалени цени, гранясали бонбони, ферментирали фурми и вонящи маслини на клечка на тълпите наблюдатели.

Следователно това беше неговият Свят Завет. Никога не беше имало Книга на Пророк Брута, но предприемчивият драскач, по време на това, което после щеше да бъде наречено Обновление, събра няколко бележки, а Дхблах имаше да каже именно следното:

I. Аз стоях точно до статуята на Оссори, така, когато забелязах Брута точно до мен. Всички стояха настрана от него, защото той беше епископ, а ти правят разни неща, ако буташ епископите.

II. Аз му казах: „Здравейте, Ваша Милост“, и му предложих кисело мляко практически безплатно.

III. Той отговори: „Не, благодаря“.

IV. Аз казах: „Много е здравословно, това е живо кисело мляко“.

V. Той каза: „Да, виждам“.

VI. Той гледаше вратите. Това беше приблизително по времето на третия гонг, така, така че всички знаехме, че ще трябва да чакаме часове. Той изглеждаше малко тъжен и почти не яде от млякото, което, признавам, беше малко кипнало, ама то от жегата. Искам да кажа, беше по-живо от обикновено. Искам да кажа, трябваше непрекъснато да го удрям с лъжица, за да не излиза от… няма значение. Тъкмо обяснявах за млякото. Добре. Искам да кажа, нали бихте искали да му придадете малко цвят, нали така? Хората обичат малко шарено. То беше зелено.

VII. Той просто стоеше там и зяпаше. Така че, аз казах: „Имате някакъв проблем, Ваше Преосвещенство?“ На което той благоволи да отвърне: „Не го чувам.“ Аз рекох: „Кой е този той, към когото вие казахте това, което казахте?“ Той рече: „Ако той беше тук, щеше да ми изпрати знак“.

VIII. Няма абсолютно никаква истина в слуха, че при това положение аз съм избягал. Това беше просто натискът на тълпата. Никога не съм бил приятел с Квизицията. Може и да съм им продавал храна, но винаги съм им вземал по-скъпо.

IX. Все едно, така, после той си проправи път през редицата на стражите, която удържаше тълпата, и се изправи точно пред вратите, а те не бяха сигурни какво да правят с епископите, и го чух да казва нещо такова: „Аз те носих в пустинята, вярвах през целия си живот, дай ми само това едно-единствено нещо“.