Читать «Малки богове» онлайн - страница 153

Той прекрачи в дългата, тъмна, влажна стая и подсвирна от удивление.

Никой не се беше грижил за поддръжката от… ами, колкото време е необходимо, за да се превърнат железните панти в купчина ронлива ръжда — но всичко това още ли работеше?

Той вдигна очи към оловни и железни кофи, по-големи от него самия, и към плетеница от тръби с човешки ръст.

Това беше дъхът на Бог.

Вероятно последният човек, който е знаел как работи това, е бил измъчван до смърт преди много, много години. Или веднага щом е било инсталирано. Да убиеш създателя беше традиционен метод за запазване на патента.

Тук бяха лостовете и там, висящи над ями в каменния под, бяха и двата чифта уравновесяващи тежести. Може би щяха да бъдат необходими само няколкостотин галона вода, за да се наклони равновесието в една от двете посоки. Разбира се, водата ще трябва да бъде изпомпена…

— Сержант?

Фъргман надникна зад вратата. Изглеждаше нервен — като атеист в гръмотевична буря.

— Какво?

Ърн посочи.

— Ей-там през стената има голям процеп, виждаш ли го? На дъното на верижната предавка?

— На какво?

— Големите топчести колела.

— А, да.

— Къде води цепнатината?

— Не знам. Там някъде се намира голямата Машина на Поправянето.

Ах.

Дъхът на Бог беше в крайна сметка потта на хората. Дидактилос би оценил по достойнство шегата, помисли си Ърн.

Той долови шум, който е стоял там през цялото време, но едва сега проникваше през съсредоточеността му. Беше тенекиен, слаб и пълен с ехо, но беше гласове. От тръбите.

Сержантът, ако се съди по изражението му, също ги беше чул.

Ърн долепи ухо до метала. Нямаше никаква възможност да различи думите, но основният религиозен ритъм беше достатъчно познат.

— Това е просто службата, която още продължава в Храма — каза той. — Вероятно резонира от вратите и звукът се пренася по тръбите.

Фъргман не изглеждаше успокоен.

— Никакви богове не са замесени по никакъв начин — преведе Ърн. Той отново насочи вниманието си към тръбите.

— Прост принцип — каза Ърн, по-скоро на себе си отколкото на Фъргман. — Водата се излива в резервоарите върху тежестите, като нарушава равновесието. Едната група тежести слиза, а другата се издига нагоре по стълба в стената. Теглото на вратата е несъществено. Щом най-ниските тежести се спуснат, тези кофи тук се преобръщат и изливат водата. Сигурно е много плавно действие. Освен това, и в двата края на движението настъпва абсолютно равновесие. Добре е измислено.

Той улови изражението върху лицето на Фъргман.

— Водата се влива и излива и вратите се отварят — преведе той. — Така че, единственото, което трябва да направим е да изчакаме… какъв каза той, че ще бъде сигналът?

— Когато минат през главната порта, ще изсвири тръба — отговори Фъргман, доволен, че може да е полезен.

— Добре.

Ърн огледа тежестите и резервоарите над главата си. Бронзовите тръби капеха от корозията.