Читать «Малки богове» онлайн - страница 156

— Но вие не сте… — започна той.

Той се завъртя, когато Фъргман удари стража яко с парче счупена тръба. Когато се обърна обратно, ключът на Ърн го уцели точно в стомаха. Ърн не беше силен, но ключът беше дълъг, а общоизвестните принципи на действието на лоста свършиха останалото. Той се сви на две, след което се свлече назад срещу една от теглилките.

Това, което се случи след това, стана за части от секундата. Дякон Касп сграбчи теглилката за опора. Тя потъна надолу, тежко, като неговото свръхтегло се прибави към тежестта на водата. Той се хвана по-високо. Тя потъна още повече, като падна под ръба на ямата. Той отново подири опора, но този път се озова срещу голия въздух и се запремята върху падащата тежест.

Ърн видя лицето му, втренчено нагоре към него, Докато теглилката падаше в мрака.

С лост той би могъл да промени света. Той определено го беше променил за Дякон Касп. Беше го накарал да спре да съществува.

Фъргман стоеше над стражата и тръбата в ръката му беше вдигната.

— Този го познавам — каза той. — Ще му дам да…

— Това няма значение!

— Но…

Над тях предавателните лостове задрънчаха и се задвижиха. Чу се далечното скърцане на бронз в бронз.

— Да се махаме оттук — каза Ърн. — Само боговете знаят какво става там горе.

И удари заваляха по черупката на неподвижната Движеща се Костенурка.

— По дяволите! По дяволите! По дяволите! — крещеше Симони, като я удари пак. — Тръгвай! Заповядвам ти да тръгваш! Не разбираш ли нормален Ефебиански език! Тръгвай!

Неподвижната машина изпусна пара и продължи да си седи там.

А Ом се изкачи по склона на малък хълм. Значи, дотук я докарахме. Сега имаше само един единствен начин да стигне до Цитаделата.

Шансът беше едно на милион, и то с късмет.

А Брута стоеше пред огромните порти, забравил за тълпата и за мърморещите стражи. Квизицията можеше да арестува всекиго, но стражите не бяха сигурни какво би им се случило, ако задържат архиепископ, особено някой, който толкова наскоро е бил избран от Пророка.

Само един знак, мислеше си Брута, в самотата на мозъка си.

Вратите потрепериха и бавно се отвориха навън.

Брута пристъпи напред. Той не беше съвсем на себе си сега, поне не в този смислен начин, както го разбират нормалните хора. Само една част от него все още можеше да наблюдава състоянието на собствения му мозък и да мисли: може би Великите Пророци са се чувствали така през цялото време.

Хилядите вътре в храма се оглеждаха объркано наоколо. Хоровете на по-нисшите Йами спряха монотонното си пеене. Брута продължи да върви по пътеката между редовете — единственият човек с някаква цел във внезапно обърканата тълпа.

В средата на храма стоеше Ворбис, под свода на купола. Стражите се спуснаха към Брута, но Ворбис вдигна ръка с леко, но много положително движение.

Сега Брута можа да разгледа обстановката. Тук бяха жезълът на Оссори и наметалото на Абис, както и сандалите на Сена. А така също и, подпиращи купола, масивните статуи на първите четири пророка. Той никога не ги беше виждал. Беше слушал за тях всеки един ден от детството си.