Читать «Малки богове» онлайн - страница 151

Той седна отвън пред една от кланиците. Тук някъде имаше, знаеше го, задна врата. Може би именно днес никой няма да го спре, ако излезе навън. Днес щяха да гледат за нежелани хора, които искат да влязат.

Той просто може да замине. Пустошта му се беше сторила доста приятна, ако не се броят жаждата и глада. Свети Унгулант с лудостта си и гъбите си сякаш живееше много добре. Нямаше никакво значение дали се лъжеш, стига да не го разбереш, и да го правиш добре. В пустинята животът беше толкова по-прост.

Но на портата стояха една дузина стражи. Гледаха студено. Той се върна обратно на мястото си, забутано в един ъгъл, и мрачно се загледа в земята.

Ако Ом беше жив, той определено би могъл да изпрати знак, нали така?

Една решетка до Брутовите сандали се повдигна сама на няколко сантиметра от земята и се отмести настрани. Той се вгледа в дупката.

Появи се една закачулена глава, отвърна на погледа му, и изчезна отново. Чу се подземен шепот. Главата се появи отново, последвана от тяло. Измъкна се върху калдъръма. Отметна назад качулката. Мъжът се ухили съзаклятнически на Брута, вдигна пръст пред устните си и тогава, без предупреждение, се хвърли върху него със зловещо намерение.

Брута се преметна през паветата и обезумял от ужас вдигна ръце, щом видя блясъка на метала. Една мръсна ръка го сграбчи през устата. Острието на нож оформи драматичен и много окончателен силует на светлината…

— Не!

— И защо не? Ние казахме, че първото нещо, което ще направим, е да убием свещениците!

— Не и този!

Брута се осмели да извърти очи настрани. Макар че втората фигура, която изникна от дупката, също носеше мръсна роба, не можеше да има никакво съмнение в прическата, която приличаше на четка за рисуване.

Опита се да каже:

— Ърн?

— Ти там, млък — каза другият, като притисна ножа до гърлото му.

— Брута? — каза Ърн. — Ти си жив?

Брута премести погледа си от своя нападател към Ърн по начин, който се надяваше, ще посочи, че е твърде рано да прави каквито и да било заключения по този въпрос.

— Той е наш — каза Ърн.

— Наш ли? Той е свещеник!

— Но е на наша страна. Не си ли, Брута?

Брута се опита да кимне и си помисли: Аз съм на страната на всички. Би било хубаво, ако поне веднъж, някой е на моята.

Ръката се махна от устата му, но ножът остана опрян в гърлото му. Обикновено предпазливите мисловни процеси на Брута потекоха като живак.

— Костенурката се Движи? — рискува той.

Махнаха ножа с явно нежелание.

— Не му вярвам — каза мъжът. — Трябва поне да го бутнем в дупката.

— Брута е един от нас — каза Ърн.

— Точно така. Точно така — каза Брута. — А кои сте вие?

Ърн се наклони към него.

— Как е паметта ти?

— За нещастие, отлично.

— Добре. Добре. Ъ. Би било добра идея да не си навличаш неприятности, чуваш ли… ако нещо се случи. Спомни си Костенурката. Е, естествено, че ще си спомниш.