Читать «Малки богове» онлайн - страница 146

— Това, което си направил, е хубаво — каза той. Погледна към единия от стражите. — Жив ли е още бащата на този човек?

— Да, господарю.

— Може ли още да върви?

Инквизиторът сви рамене.

— Д-да-а, господарю.

— Тогава, освободете го на часа, поверете го в ръцете на този тук, който е негов покорен син, и ги отпратете вкъщи.

Армиите на надеждата и страха се сбиха в погледа на доносника.

— Благодаря ви, господарю — каза той.

— Върви си с мир.

Ворбис гледаше, докато един от стражите ескортира човека вън от градината. После небрежно махна с ръка към един от старшите инквизитори.

— Знаем ли къде живее?

— Да, господарю.

— Добре.

Инквизиторът се поколеба.

— А това… устройство, господарю?

— На мен ми говори Ом. Машина, която се движи сама? Такова нещо противоречи на всякаква логика. Къде са му мускулите? Къде му е мозъкът?

— Да, господарю.

Инквизиторът, който се казваше Дякон Касп, беше стигнал до мястото, на което се намираше днес, и на което не беше много сигурен, че иска да е точно в този момент, защото обичаше да измъчва хора. Това беше просто желание и такова, което се задоволяваме в изобилие в рамките на Квизицията. А той беше един от онези хора, които се ужасяваха по много особен начин от Ворбис. Да измъчваш хората, защото ти доставя удоволствие — това беше разбираемо. Ворбис измъчваше хората, защото просто беше решил, че трябва да бъдат измъчвани — без страст, дори с един вид сурова любов.

Доколкото Касп знаеше, хората не си измисляха неща, поне не и пред ексквизитор. Естествено не съществуваха такива неща като устройства, които се движат сами, но той си отбеляза наум да подсили стражата…

— Така или иначе, обаче — каза Ворбис — утре по време на церемонията ще има безредици.

— Господарю?

— Аз знам… нещо повече — каза Ворбис.

— Разбира се, господарю.

— Ти знаеш за точката на пречупване на сухожилията и мускулите, Дякон Касп.

Касп си беше съставил мнението, че Ворбис се намира някъде на отвъдния край на лудостта. С обикновената лудост той можеше да се справи. От собствен опит знаеше, че по света има доста луди хора, а много от тях се побъркваха още повече в тунелите на Квизицията. Но Ворбис беше преминал точно отвъд тази червена бариера и си беше построил един вид логическа структура от другата страна. Рационални мисли, изградени от налудничави компоненти…

— Да, господарю — отговори той.

— А аз познавам точката на пречупване на хората.

Беше нощ и при това студена за това време от годината.

Лу-Тце пълзеше през мрака на хамбара и усърдно метеше. От време на време той вадеше парцал от пластовете на робата си и лъскаше нещо.

Той излъска външността на Движещата се Костенурка, която се открояваше ниско и заплашително в сенките.

Тръгна да мете към ковачницата, където погледа известно време.

Необходимо е изключително съсредоточаване, за да се излее добра стомана. Нищо чудно, че боговете винаги се тълпят около самотни ковачници. Има толкова много неща, които могат да се объркат. Една незначителна грешка при смесването на съставките, мигновен пропуск…