Читать «Малки богове» онлайн - страница 148

— Израснал близо до Центъра. Много, много отдавна. Сега Лу-Тце чужденец навсякъде, където отиде. Най-добре. Научил религия в храм вкъщи. Сега отива където работа.

— Извозваш пръст и подрязваш растения?

— Да. Никога не бил епископ или важна клечка. Опасен живот. Винаги бъде човек, който чисти черква или мете зад олтар. Никой не тормози полезен човек. Никой не тормози малък човек. Никой не помни име.

— Това щях да правя аз! Но при мен не се получи.

— Тогава намери друг начин. Аз учил в храм. Учен от древен майстор. Когато беда, винаги помни мъдри думи на древен и почитан майстор.

— Какви бяха те?

— Древен майстор казва: „ЕЙ, ти, момче! Какво ти яде? Надявам се донесъл достатъчно за всички си!“ Древен майстор казва: „Ти лошо момче! Защо ти не прави домашно?“ Древен майстор казва: „Какво момче смее се? Не казва какво момче смее се, цял доджо остава после училище“! Когато спомня си тези мъдри думи, нищо не струва се толкова лошо.

— Какво да правя? Не го чувам!

— Прави това, което трябва. Ако аз научил нещо, то казва — това трябва ти мине сам.

Брута прегърна колене.

— Но той нищо не ми каза! Къде е цялата тази мъдрост? Всички останали пророци се върнаха с божи заповеди!

— Къде получили ги?

— Аз… предполагам, че са си ги измислили.

— Получаваш тях от също място.

— Ти на това философия ли му викаш? — изкрещя Дидактилос и размаха бастун.

Ърн изчисти парченца от пясъчния калъп от лоста.

— Ами… естествена философия — каза той.

Бастунът изтропа върху страните на Движещата се Костенурка.

— Аз никога не съм те учил на подобно нещо! — извика философът. — Предполага се философията да прави живота по-добър!

— Това ще подобри живота на много хора — каза Ърн спокойно. — Ще помогне да бъде свален един тиранин.

— И после? — попита Дидактилос.

— И после какво?

— И после ще го раздробиш на парчета, така ли? — попита старецът. — Ще го разбиеш? Ще свалиш колелата? Ще се отървеш от всички тези шипове? Ще изгориш плановете? Така ли? След като изпълни предназначението си, така ли?

— Ами… — започна Ърн.

— Аха!

— Какво аха? Какво ако все пак я задържим? Ще бъде … ще възпира другите тирани!

— И ти мислиш, че тираните няма да си построят и те такива?

— Ами … аз мога да построя по-големи! — извика Ърн.

Дидактилос се сви.

— Да — каза той. — Няма съмнение, че можеш. Така че, всичко е наред, тогава. Честна дума. А като си помислиш, че аз се притеснявах. А сега… мисля, че ще ида да си почина някъде…

Той изглеждаше прегърбен и изведнъж остарял.

— Учителю? — попита Ърн.

— Не ми викай „учителю“ — каза Дидактилос, докато опипваше пътя си по стените на хамбара към вратата. — Виждам, че сега вече знаеш всяко едно скапано нещо, което може да се научи за човешката природа. Ха!

Великият Бог Ом се плъзна по наклона на напоителния канал и се приземи по гръб в бурените на дъното. Изправи се като сграбчи един корен с уста и се издърпа нагоре.

Формата на Брутовите мисли проблясваше назад-напред в съзнанието му. Не можеше да различи нито една същинска дума, но това не му беше нужно, не повече, отколкото е необходимо на човек да погледне вълните, за да разбере накъде тече реката.