Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 62

— Нямам нищо против — каза Тод, който много добре си даваше сметка, че няма да постигне нищо, ако възрази.

Джайлс бавно отиде до свидетелската банка и изрече клетвата си, сякаш говореше пред Камарата на общините. Сър Кътбърт го поздрави с топла усмивка.

— За протокола, бихте ли казали името си и къде работите?

— Сър Джайлс Барингтън, депутат от Бристолското пристанище.

— Кога видяхте майка си за последно? — попита сър Кътбърт.

Съдията се усмихна.

— Посетих я сутринта в деня на смъртта й.

— Тя спомена ли факта, че току-що е променила завещанието си?

— Не.

— Значи когато сте си тръгвали, сте били с впечатлението, че съществува само едно завещание? Онова, което сте обсъждали най-подробно с нея година по-рано?

— Честно казано, сър Кътбърт, завещанието на майка ми е последното нещо, за което бих мислил точно онази сутрин.

— Напълно ви разбирам. Трябва обаче да ви попитам в какво състояние беше майка ви през онзи ден?

— Беше много слаба. Не каза почти нищо през целия час, който прекарах при нея.

— Значи сигурно бихте се изненадали, че малко след като сте я оставили, тя е сложила подписа си под сложен документ от трийсет и шест страници.

— Сметнах го за неубедително — каза Джайлс. — И все още го смятам.

— Обичахте ли майка си, сър Джайлс?

— Обожавах я. Тя беше крайъгълният камък на фамилията. Иска ми се да беше все още с нас и да не се бе стигнало до това жалко положение.

— Благодаря, сър Джайлс. Моля да останете на мястото си, тъй като мистър Тод може да има въпроси към вас.

— Боя се, че май ще се наложи да рискувам — прошепна Тод на Сидънс, преди да стане и да се обърне към свидетеля. — Сър Джайлс, позволете като начало да ви попитам дали имате нещо против Негова Чест да отвори плика, адресиран до него?

— Разбира се, че има! — обади се Вирджиния.

— Нямам възражения писмото да бъде отворено — каза Джайлс, без да обръща внимание на жена си. — Ако е било написано в деня на смъртта на майка ми, то със сигурност ще покаже, че тя не е била в състояние да подпише толкова важен документ като завещание. А ако е било написано преди двайсет и шести юли, малко е вероятно да бъде от някакво значение.

— Това означава ли, че приемате показанията на мистър Клифтън за случилото се, след като сте видели майка си за последен път?

— Не, определено не означава — отново се обади Вирджиния.

— Мадам, занапред ще се въздържате от подобни прекъсвания — каза съдията и я изгледа свирепо. — Ако отново кажете нещо, без да се намирате на мястото на свидетеля, ще бъда принуден да ви изгоня от залата. Ясно ли се изразих?

Вирджиния кимна намръщено и съдия Камерон прие, че едва ли ще получи нещо повече в отговор точно от тази дама.

— Мистър Тод, можете да повторите въпроса си.

— Не е необходимо, милорд — каза Джайлс. — Щом Хари казва, че майка ми му е предала писмото онази вечер, значи се е случило точно това.

— Благодаря, сър Джайлс. Нямам повече въпроси.

Съдията каза на двамата адвокати да станат.

— След показанията на сър Джайлс смятам да отворя плика, ако няма възражения.