Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн

Пролог

Биг Бен удари четири пъти.

Макар лорд канцлерът да бе изтощен и капнал от случилото се през нощта, в кръвта му бе останал достатъчно адреналин, за да му гарантира, че няма да може да мигне. Беше уверил почитаемите лордове, че ще съобщи решението си по случая Барингтън срещу Клифтън относно това кой от двамата следва да наследи титлата и огромните имоти на фамилията.

Отново обмисли фактите, защото смяташе, че те и единствено те би следвало да определят окончателното му решение.

Когато беше започнал стажуването си преди около четирийсет години, наставникът му го съветваше да загърби всякакви лични чувства, сантименти и предпочитания при вземането на решение за клиента или случая, върху който работи. Правото не е професия за мекушавите и романтичните, така му казваше. Но след като съблюдаваше тази мантра в продължение на четири десетилетия, лорд канцлерът трябваше да признае, че никога не е попадал на толкова фино балансиран случай. Искаше му се Ф. Е. Смит да е жив, за да потърси съвета му.

От една страна… как мразеше само тези клишета. От една страна, Хари Клифтън беше роден три седмици преди най-близкия си приятел Джайлс Барингтън — факт. От друга страна, Джайлс Барингтън беше безспорно законният син на сър Хюго Барингтън и законната му съпруга Елизабет — факт. Но това не го правеше първороден син на сър Хюго, а именно това изискване беше ключово в завещанието.

От една страна, Мейзи Танкок родила Хари през двайсет и осмия ден на деветия месец, след като по нейно признание имала кратка връзка със сър Хюго Барингтън по време на кратка екскурзия в Уестън сюпър Меър. Факт. От друга страна, когато родила Хари, Мейзи Танкок била омъжена за Артър Клифтън и в акта за раждане недвусмислено се посочваше, че бащата на детето е Артър. Факт.

От една страна… мислите на лорд канцлера се върнаха към онова, което се бе случило в залата, след като камарата най-сетне се бе разделила и членовете й бяха гласували дали Джайлс Барингтън или Хари Клифтън следва да наследи титлата „и всичко, което върви към нея“. Спомни си точните думи на главния квестор, когато той обяви резултата пред претъпканата камара.

— Гласуващи за отдясно, двеста седемдесет и три гласа. Гласуващи против отляво, двеста седемдесет и три гласа.

На червените банки се беше разразила буря. Равният брой гласове натоварваше лорд канцлера с неизбежната задача да реши кой следва да наследи фамилната титла на Барингтън, реномираната „Барингтън Шипинг“, както и имуществото, земите и скъпоценностите. Много му се искаше бъдещето на двамата младежи да не зависи в такава огромна степен от неговото решение. Дали трябваше да вземе предвид факта, че Джайлс Барингтън искаше да наследи титлата, а Хари Клифтън не я желаеше? Не, не биваше да го прави. Както беше посочил лорд Престън в убедителната си реч от банките на опозицията, подобно решение, дори да е удобно за всички, щеше да създаде лош прецедент.