Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 61

— Благодаря. А сега бих искал да ви попитам за този плик — каза съдията и вдигна плика, за да го видят всички, — и как той се озова у вас.

— Повечето вечери отивах да видя Елизабет в болницата. Оказа се, че последното ми посещение е било в последната нощ от живота й.

— Сами ли бяхте?

— Да, сър. Дъщеря й Грейс току-що си беше тръгнала.

— Моля, разкажете на съда какво се случи.

— Елизабет ми каза, че по-рано е била посетена от адвоката си мистър Сидънс и че е подписала ново завещание.

— Говорим за четвъртък вечерта, двайсет и шести юли, нали?

— Да, сър, само няколко часа преди Елизабет да почине.

— Бихте ли казали на съда какво друго се случи по време на посещението ви?

— Тя ме изненада, когато извади запечатан плик изпод възглавницата си и ми го даде да го пазя.

— Обясни ли защо ви го дава?

— Каза само, че ако Джайлс оспори новото й завещание, трябва да връча писмото на съдията, който разглежда случая.

— Даде ли някакви други заръки?

— Каза да не отварям писмото и да не споменавам на Джайлс и на съпругата ми за съществуването му.

— А ако сър Джайлс не беше оспорил завещанието?

— В такъв случай трябваше да го унищожа, пак, без да разкривам, че е съществувало.

— Значи нямате представа какво има в плика, така ли, мистър Клифтън? — каза съдията и отново вдигна писмото.

— Абсолютно никаква.

— И от нас се очаква да ви повярваме? — обади се Вирджиния достатъчно високо, за да я чуят всички.

— Става все по-любопитно и по-любопитно — каза съдията, без да обръща внимание на прекъсването. — Нямам повече въпроси към вас, мистър Клифтън. Мистър Тод?

— Благодаря, милорд — каза мистър Тод, докато ставаше от мястото си. — Мистър Клифтън, казахте на Негова Чест, че лейди Барингтън ви е съобщила, че е направила завещание. Тя обясни ли ви каква е била причината да го направи?

— За мен няма никакво съмнение, че Елизабет обичаше сина си, но ми каза, че се страхува, че ако той се ожени за онази ужасна жена лейди Вирджиния…

— Милорд — веднага скочи сър Кътбърт. — Това са думи на човек, който не присъства в залата, и като такива са недопустими.

— Съгласен съм. Показанията ще бъдат заличени от протокола.

— Но, милорд — намеси се мистър Тод, — фактът, че лейди Барингтън е завещала сиамската си котка Клеопатра на лейди Вирджиния, предполага…

— Разбрах ви, мистър Тод — каза съдията. — Сър Кътбърт, имате ли въпроси към свидетеля?

— Само един, милорд. — Сър Кътбърт погледна Хари в очите. — Вие фигурирахте ли сред бенефициентите от по-ранното завещание?

— Не, сър.

— Нямам повече въпроси към мистър Клифтън, милорд. Но ще помоля да призова още един свидетел, преди съдът да реши дали да отвори писмото.

— Кого имате предвид, сър Кътбърт? — попита съдията.

— Човекът, който може да изгуби най-много, ако отсъдите срещу него, а именно — сър Джайлс Барингтън.

— Нямам възражения, стига мистър Тод да е съгласен.