Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 64

Сър Кътбърт побърза да скочи на крака.

— Милорд, любопитно ми е да разбера каква е липсващата дума, която ви е помогнала да вземете решението?

Съдия Камерон погледна кръстословицата.

— Дванайсет хоризонтално, шест и шест, „често срещани вредители, които обърквам, когато съм с ума си“.

Сър Кътбърт сведе глава и на лицето на Хари се появи усмивка.

— Ето защо по делото Барингтън срещу Клифтън и Барингтън отсъждам в полза на мисис Харолд Клифтън и мис Грейс Барингтън.

— Трябва да обжалваме — каза Вирджиния, докато сър Кътбърт и мистър Тод се покланяха ниско.

— Няма да обжалвам — заяви Джайлс. — Това мога да го кажа дори на латински.

— Беше жалък — каза Вирджиния, докато вървеше гневно към изхода.

— Но Хари е най-старият ми приятел — отвърна Джайлс, докато бързаше след нея.

— А аз съм твоя жена, ако случайно си забравил. — Вирджиния мина през въртящата се врата и забърза навън към улицата.

— Но какво друго бихме могли да постигнем предвид обстоятелствата? — попита той, след като успя да я настигне.

— Можеше да се биеш с нокти и зъби за онова, което ти се полага по право. Както обеща, че ще направиш — напомни му тя, докато махаше на едно такси.

— А не може ли съдията да е бил прав, когато каза, че майка ми е знаела много добре какво прави?

— Ако вярваш в това, Джайлс — каза Вирджиния рязко, — значи явно имаш същото лошо мнение за мен, каквото имаше и тя.

Джайлс остана без думи, докато таксито спираше до тях. Вирджиния отвори вратата, качи се и свали стъклото.

— Ще остана при майка си за няколко дни. Ако не си обжалвал, докато се върна, по-добре се обърни към адвокат, който е специалист по разводите.

15.

На вратата се почука решително и Джайлс си погледна часовника — 19:20. Кой ли можеше да е? Не беше канил никого за вечеря, а и трябваше да се върне в Парламента в девет за заключителните речи. Отново се почука, пак така решително, и той си спомни, че икономът има почивен ден. Остави протоколите от вчерашното заседание на масичката и стана. На вратата се почука за трети път.

— По-спокойно де — каза Джайлс.

Отвори вратата и се озова пред последния човек, когото очакваше да види в дома си на Смит Скуеър.

— Грейс? — Не можа да скрие изненадата си.

— Направо не мога да повярвам, че помниш името ми — каза сестра му, докато влизаше.

Джайлс се опита да измисли някакъв не по-малко хаплив отговор, но не беше контактувал със сестра си от погребението на майка им и трябваше да признае, че язвителната й забележка е основателна. Всъщност не се беше чувал с никой от фамилията, откакто Вирджиния беше напуснала гневно съдебната зала и го бе оставила да стои сам на тротоара отвън.