Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 60

— За първи път чувам за писмо, милорд. В пълно неведение съм, също като вас.

— Защото то ми беше предадено едва тази сутрин — каза Сидънс. — Нямах време да предупредя дори мистър Тод за съществуването му.

— За какво става дума? — попита съдията.

Сидънс извади от вътрешния си джоб плик и го вдигна високо, сякаш пареше.

— Този плик ми беше предаден тази сутрин, милорд.

— От кого, мистър Сидънс? — остро попита съдията.

— От мистър Хари Клифтън. Той ми каза, че писмото му е било дадено от лейди Барингтън часове преди да умре.

— Отваряли ли сте плика, мистър Сидънс?

— Не, милорд. Писмото е адресирано до вас, в качеството ви на съдия по делото.

— Разбирам — рече съдията. — Мистър Тод, сър Кътбърт, бихте ли дошли в кабинета ми?

— Това е крайно необичаен случай, господа — каза съдията, като сложи неотворения плик на бюрото си пред двамата адвокати. — Признавам, че предвид обстоятелствата не зная как е най-добре да постъпим.

— И двамата бихме могли да представим убедителни аргументи, че писмото следва да се разглежда като неразделна част от материалите по случая — каза мистър Тод.

— Съгласен — заяви сър Кътбърт. — Но ако трябва да съм честен, проклети да сме, ако го направим, както и ако не го направим. Защото ако не отворите писмото, след като вече е стигнало до съда, губещата страна, която и да е тя, определено ще има всички основания да обжалва.

— Боя се, че случаят е точно такъв — каза съдията. — Щом и двамата сте съгласни, мисля, че би било разумно, Саймън, да призовете мистър Клифтън като свидетел под клетва и да видим дали той няма да хвърли известна светлина върху това как изобщо писмото е попаднало у него. Какво мислите, Кътбърт?

— Нямам възражения — каза сър Кътбърт.

— Добре. Нека обаче ви кажа — продължи съдията, — че няма да отворя този плик, преди да съм изслушал показанията на мистър Клифтън, и ще го направя само с одобрението и на двама ви. И това ще стане в присъствието на всички, които могат да бъдат засегнати от резултата от това дело.

14.

— Съдът призовава мистър Хари Клифтън.

Ема стисна силно ръката на Хари. Той стана от мястото си, спокойно отиде на свидетелската банка и след като положи клетва, съдията се наведе напред и каза:

— Мистър Клифтън, ще ви задам няколко въпроса. След като приключа, ако адвокатите искат да изяснят някои подробности, ще им бъде дадена тази възможност. Мога ли да потвърдя за протокола, че вие сте съпругът на Ема Клифтън и зет на мис Грейс Барингтън, които са ответници по случая?

— Точно така, сър, както съм зет и на сър Джайлс Барингтън, който е моят най-стар и най-близък приятел.

— Можете ли да кажете на съда какви бяха отношенията ви с лейди Барингтън?

— Бях на дванайсет, когато я срещнах за първи път на чаено парти по случай рождения ден на Джайлс, така че я познавах близо двайсет години.

— Това не е отговор на въпроса ми — притисна го съдията.

— Смятах Елизабет за скъп и близък приятел и скърбя за ненавременната й смърт не по-малко от всеки друг в тази зала. Тя беше наистина забележителна жена и ако беше родена едно поколение по-късно, бордът на „Барингтън Шипинг“ нямаше да търси нов председател извън фамилията след смъртта на съпруга й.