Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 63

Адвокатите кимнаха — осъзнаваха, че ако възразят, с това само ще оставят основания за обжалване. Пък и двамата знаеха, че в страната няма да се намери съдия, който да не отхвърли всякакви възражения срещу отварянето на писмото.

Съдия Камерон вдигна плика така, че всички в залата да го виждат ясно. Разряза го, извади от него един-единствен лист и го сложи на бюрото пред себе си. Прочете го три пъти, преди да заговори.

— Мистър Сидънс.

Адвокатът на фамилия Барингтън нервно се надигна от мястото си.

— Можете ли да ми кажете датата и точното време на смъртта на лейди Барингтън?

Сидънс порови в документацията и откри онова, което му трябваше. Погледна съдията и каза:

— Според смъртния акт смъртта е настъпила в десет и двайсет и шест вечерта, в четвъртък, двайсет и шести юли хиляда деветстотин петдесет и първа година.

— Много ви благодаря, мистър Сидънс. А сега ще се оттегля в кабинета си, за да обмисля значението на това доказателство. Съдът се разпуска за половин час.

— Не ми приличаше на писмо — каза Ема, докато малката им група се събираше със сведени глави. — По-скоро приличаше на нещо напечатано. Мистър Сидънс, майка ми подписвала ли е нещо друго в онзи ден?

Сидънс поклати глава.

— Не и в мое присъствие. Някакви идеи, мистър Тод?

— Листът беше много тънък. Заприлича ми на изрезка от вестник, но от това разстояние не бих могъл да кажа със сигурност.

— Защо изобщо позволи на съдията да отваря писмото, Джайлс? — изсъска Вирджиния в другия край на залата.

— Предвид обстоятелствата, лейди Вирджиния, съпругът ви нямаше голям избор — каза сър Кътбърт. — Макар да смятам, че делото беше наше до тази намеса в последния момент.

— Какво ли прави съдията? — попита Ема, без да е в състояние да скрие колко е нервна.

Хари хвана ръката на съпругата си.

— Още малко, скъпа.

— Ако решението е срещу нас — попита Вирджиния, — можем ли да продължим да твърдим, че онова, което е в плика, не може да се използва като материал по делото?

— Не мога да отговоря на този въпрос, докато не ми се даде възможност да се запозная със съдържанието — каза сър Кътбърт. — Напълно е възможно писмото да доказва, че съпругът ви е бил прав с предположението, че майка му не е била в състояние да подписва важен юридически документ през последните часове от живота си. В такъв случай другата страна ще трябва да решава дали да обжалва, или не.

Двете групи още стояха със сведени глави и си шепнеха в ъглите подобно на боксьори, очакващи гонга на финалния рунд, когато вратата зад съдийския стол се отвори и реферът се появи отново.

Всички станаха и се поклониха, след което съдия Камерон зае мястото си на стола с висока облегалка и се загледа надолу към изпълнените с очакване лица.

— Запознах се със съдържанието на плика. — Никой не откъсваше поглед от него. — С изненада открих, че двамата с лейди Барингтън имаме едно и също хоби, макар да признавам, че тя е била много по-добра от мен, защото на двайсет и шести юли тя е попълнила кръстословицата на „Таймс“, като е оставила празна само една дума, което несъмнено е било направено, за да докаже правотата си. Причината да обявя почивката бе, че трябваше да посетя библиотеката, за да взема копие от „Таймс“ от следващия ден, петък, двайсет и седми юли — деня след смъртта на лейди Барингтън. Исках да проверя дали е допуснала грешки при попълването на кръстословицата, каквито нямаше, както и да потвърдя отговора на нерешената дума. След проверката у мен няма съмнение, че лейди Барингтън не само е била в състояние да подпише завещание, но и напълно е осъзнавала значението на съдържанието му. Ето защо съм готов да се произнеса по случая.