Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 59

Сър Кътбърт се обърна към секретаря на съда.

— Бихте ли дали на мистър Сидънс двете завещания на лейди Барингтън, моля?

Сър Кътбърт изчака двата документа да бъдат връчени на свидетеля, след което продължи с разпита си.

— Мистър Сидънс, ще се съгласите ли с мен, че подписът върху по-ранното завещание е поставен с много по-сигурна ръка, отколкото онзи, положен „в последния момент“? Всъщност направо ми е трудно да повярвам, че двата документа са подписани от едно и също лице.

— Сър Кътбърт, да не би да намеквате, че лейди Барингтън не е подписала второто завещание? — попита съдията.

— В никакъв случай, милорд. Просто изказвам предположението, че тя не е имала представа какво подписва.

— Мистър Сидънс — продължи сър Кътбърт, обръщайки се отново към адвоката, който беше стиснал свидетелската банка с ръце. — След като съставихте набързо новото завещание, запознахте ли клиента си подробно с всяка клауза?

— Не. В края на краищата в новото завещание имаше само една значителна промяна.

— Щом не сте запознали лейди Барингтън точка по точка с документа, мистър Сидънс, разполагаме само с вашата дума, че това е така.

— Милорд, това е възмутително — скочи на крака мистър Тод. — Мистър Сидънс има дълга и бляскава кариера като юрист и не заслужава името му да бъде опетнявано по такъв начин.

— Съгласен съм с вас, мистър Тод — каза съдията. — Сър Кътбърт, ще оттеглите заявлението си.

— Моите извинения, милорд — с лек поклон каза сър Кътбърт, след което отново се обърна към свидетеля. — Мистър Сидънс, чие е било предложението всички трийсет и шест страници на по-ранното завещание да бъдат подписани с инициалите Е. Б.?

— Мое — малко обезсърчено отвърна Сидънс.

— Но не сте настоявали за същата стриктна процедура за второто завещание, за експедитивно съставения документ.

— Не сметнах, че това е необходимо. В края на краищата, както вече казах, в него имаше само една значителна промяна.

— И на коя страница можем да открием въпросната значителна промяна, мистър Сидънс?

Сидънс прелисти завещанието и се усмихна.

— На страница двайсет и девет, точка седем.

— А, да, и аз го имам пред мен — каза сър Кътбърт. — Само че не виждам инициалите в края на страницата, нито до въпросната точка. Може би лейди Барингтън е била твърде уморена, за да успее да сложи два подписа в един и същи ден?

Сидънс като че ли понечи да протестира, но премълча.

— Позволете да ви попитам, мистър Сидънс, в колко случаи през вашата дълга и бляскава кариера не сте посъветвали свой клиент да постави подписа си на всяка страница на завещанието си?

Сидънс не отговори. Сър Кътбърт погледна първо мистър Тод, после съдията, след което отново се обърна към свидетелската банка.

— Все още чакам отговора ви, сър.

Сидънс погледна отчаяно към съдията.

— Милорд, ако прочетете писмото, адресирано от лейди Барингтън до вас, това би могло да ви помогне да решите дали е знаела точно какво прави.

— Писмо? — озадачено попита съдията. — Не знам нищо за никакво писмо. Такова определено няма сред приложените към делото документи. Сър Кътбърт, известно ли ви е за подобно писмо?