Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 58

— Всички суми за благотворителна дейност, прислуга, внуци и приятели си останаха непроменени. Всъщност в целия документ имаше само една значителна промяна.

— И каква по-точно, мистър Сидънс?

— Основната част от имението Харви вече не преминава у сина й, сър Джайлс Барингтън, а се завещава на двете й дъщери, мисис Харолд Клифтън и мис Грейс Барингтън.

— И тъй, нека изясним напълно — каза мистър Тод. — Ако изключим тази промяна, която наистина е значителна, останалият документ си е останал същият, така ли?

— Точно така.

— В какво състояние на ума бе лейди Барингтън, когато поиска да направите тази значителна промяна в завещанието?

— Милорд, трябва да възразя — скочи на крака сър Кътбърт. — Как може мистър Сидънс да съди за състоянието на ума на лейди Барингтън? Той е адвокат, а не психиатър.

— Съгласен съм — каза съдията, — но тъй като мистър Сидънс е познавал покойната лейди в продължение на двайсет и три години, ще ми бъде интересно да чуя мнението му.

— Беше много уморена — каза Сидънс. — И й бе необходимо повече време от обичайното, за да изрази волята си. Въпреки това тя ясно заяви, че желае експедитивно да бъде съставено ново завещание.

— Експедитивно — тази дума ваша ли е, или нейна? — попита съдията.

— Нейна, милорд. Тя често ме кореше, че изписвам по цял абзац, когато и едно изречение би било напълно достатъчно.

— Значи подготвихте експедитивно новото завещание?

— Определено, милорд, тъй като осъзнавах, че времето не е на наша страна.

— Присъствахте ли на подписването на завещанието?

— Да. Свидетели на подписването бяха мистър Лангбърн и старшата сестра на крилото мис Ръмболд.

— И продължавате да твърдите, че лейди Барингтън е знаела точно какво подписва, така ли?

— Абсолютно — твърдо отвърна Сидънс. — В противен случай не бих се съгласил да продължа процедурата.

— Точно така. Нямам повече въпроси, милорд — каза мистър Тод.

— Свидетелят е ваш, сър Кътбърт.

— Благодаря, милорд. Мистър Сидънс, казахте на съда, че сте били под значителен натиск да съставите завещанието и поради това сте го подготвили експедитивно, ако позволите да използвам вашата дума.

— Да. Бях предупреден от мистър Лангбърн, че на лейди Барингтън не й остава да живее още много.

— И затова сте направили всичко по силите си да ускорите нещата, което е напълно разбираемо.

— Нямах друг избор.

— Не се и съмнявам, мистър Сидънс. Мога ли да ви попитам колко време ви отне съставянето на предишното завещание, което според моя клиент е автентичната воля на лейди Барингтън?

Сидънс се поколеба за момент.

— Три, може би четири месеца.

— С постоянни консултации с лейди Барингтън, предполагам?

— Да, тя беше много взискателна и към най-дребните детайли.

— Сигурен съм, че е била. Но не е имала много време да обмисли детайлите на по-късното си завещание. Разполагала е само с пет дни, ако трябва да бъдем точни.

— Да, но не забравяйте…

— И на петия ден е успяла да го подпише в последния момент. Прав ли съм?

— Да, предполагам, че може да се каже по този начин.