Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 56

— Според вас възможно ли е пациент в подобно състояние на ума да вземе важно решение по сложен юридически въпрос като подписването на завещание?

— Не, не мисля — отвърна Пим. — Всеки път, когато искам подписването на медицинско съгласие в подобни ситуации, се старая това да бъде направено известно време преди пациентът да е стигнал до това състояние.

— Нямам повече въпроси, милорд — каза сър Кътбърт и седна на мястото си.

— Мистър Пим — каза съдията, като се наведе напред, — твърдите ли, че това правило няма изключения?

— Изключенията потвърждават правилото, милорд.

— Точно така — отвърна съдията и се обърна към мистър Тод. — Имате ли въпроси към свидетеля?

— Разбира се, милорд — каза мистър Тод и стана от мястото си. — Мистър Пим, случвало ли ви се е да се срещате с лейди Барингтън, било то светски или професионално?

— Не, но…

— Значи не сте имали възможност да се запознаете с историята на заболяването й?

— Разбира се, че не. Тя не беше моя пациентка, така че подобно нещо би било нарушение на правилника на Съвета на медиците.

— Значи никога не сте се срещали с лейди Барингтън и не сте запознат със случая й?

— Не, сър.

— Тогава възможно ли е, мистър Пим, тя да е била едно от изключенията, които потвърждават правилото?

— Възможно е, но е много малко вероятно.

— Нямам повече въпроси, милорд.

Сър Кътбърт се усмихна.

— Ще призовавате ли други експерти за свидетели, сър Кътбърт? — попита съдията.

— Не, милорд, мисля, че подкрепих становището си. Към материалите обаче съм приложил три писмени заявления от също толкова видни представители на медицинското съсловие. Ако вие, милорд, или мистър Тод сметнете, че те следва да се явят пред съда, всички са на ваше разположение.

— Браво на вас, сър Кътбърт. Прочетох и трите становища и те потвърждават мнението на мистър Пим. Мистър Тод, желаете ли да призовете някой от тези свидетели? Или може би и тримата?

— Не е необходимо, милорд — отвърна Тод. — Разбира се, освен ако някой от тях не познава лично лейди Барингтън или не е запознат със случая й.

Съдията погледна към сър Кътбърт, който поклати глава.

— Нямам други свидетели, милорд.

— В такъв случай вие можете да призовете вашия първи свидетел, мистър Тод — каза съдията.

— Благодаря, милорд. Призовавам мистър Кенет Лангбърн.

Мистър Лангбърн трудно би могъл да бъде по-различен от мистър Пим. Беше нисък и две копчета от жилетката му липсваха, което означаваше, че или е напълнял напоследък, или че не е женен. И или малкото кичури по главата му си имаха свое мнение, или си беше изгубил някъде гребена.

— Бихте ли казали името и професията си?

— Казвам се Кенет Лангбърн, главен хирург на Бристолската кралска болница.

— Откога сте на този пост, мистър Лангбърн?

— Заемам го през последните девет години.

— Докато пребиваваше в Бристолската кралска болница, лейди Барингтън ваш пациент ли беше?

— Да. Беше пратена при мен от доктор Рейбърн, личния лекар на семейството й.