Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 48

Гриф се оказа прав и в двете си преценки. В три сутринта на 27 октомври 1951 година председателят на Избирателната комисия обяви, че след три преброявания на бюлетините сър Джайлс Барингтън е избран за депутат от Бристолското пристанище с преднина от 414 гласа.

След като станаха ясни резултатите от цялата страна, консерваторите се оказаха мнозинство със седемнайсет депутати повече и Уинстън Чърчил отново се озова на Даунинг стрийт 10. Това бяха първите избори, които той спечели като лидер на консерваторите.

Следващия понеделник Джайлс замина за Лондон и зае мястото си в Камарата на общините. Според приказките в кулоарите поради съвсем малката преднина на торите скоро отново щяло да има избори.

Джайлс знаеше, че щом е спечелил мястото си само с 414 гласа повече, ще трябва да се бори за живота си като политик и че ако не успее, това ще сложи край на кариерата му в парламента.

11.

Икономът донесе на сребърен поднос пощата на сър Джайлс. Както правеше всяка сутрин, Джайлс я прехвърли набързо, като отделяше дългите тънки кафяви пликове от белите, които щеше да отвори незабавно. Сред пликовете, които привлякоха вниманието му този ден, бе един дълъг, тънък и бял с пощенска марка от Бристол. Отвори го веднага.

Извади единствения лист, адресиран до „За когото може да се отнася“. Прочете го, вдигна глава, усмихна се на Вирджиния, която му правеше компания на късната закуска, и каза:

— Следващата сряда всичко ще бъде приключено.

Вирджиния не вдигна очи от „Дейли Експрес“. Винаги започваше сутринта с чаша черно кафе и светската хроника, за да научи с какво се занимават приятелите й, кои дебютантки се надяват да бъдат представени тази година в двора и кои нямат никакъв шанс.

— Какво ще бъде приключено? — попита тя, като продължаваше да чете.

— Завещанието на мама.

Вирджиния моментално забрави за дебютантките, сгъна вестника и се усмихна сладко на Джайлс.

— Разкажи ми, скъпи.

— Завещанието ще бъде прочетено другата сряда в Бристол. Можем да заминем във вторник следобед, да пренощуваме в Хол и да присъстваме на прочитането на следващия ден.

— В колко часа ще бъде обявено?

Джайлс отново погледна писмото.

— В единайсет, в кантората на „Маршал, Бейкър и Сидънс“.

— Мило, ще имаш ли нещо против, ако тръгнем рано сутринта в сряда? Не мисля, че ще издържа още една вечер да се правя на любезна с устатата ти сестра.

Джайлс понечи да каже нещо, но размисли.

— Разбира се, любов моя.

— Престани да ме наричаш „любов моя“, мило. Ужасно е пошло.

— Какъв ден те очаква, скъпа моя?

— Трескав, както обикновено. Напоследък изобщо не се спирам. Проба на роклята сутринта, обяд с шаферките, а следобед имам среща с фирмата за кетъринг, които продължават да ме притискат с разни числа.

— Какви са последните? — попита Джайлс.

— Малко над двеста гости от моя страна и още сто и трийсет от твоя. Надявах се да им изпратя поканите следващата седмица.

— Нищо против — рече Джайлс. — Което ми напомня — добави той, — че председателят удовлетвори молбата ми да използвам за приема терасата на Камарата на общините, така че може би няма да е зле да поканим и него.