Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 47

Джефри Арчър

— Никога няма да има подходящ момент — каза Джайлс. — Но все пак не се бави много, защото едно е сигурно — Ема никога няма да й каже, а съм сигурен, че Себ вече се е досетил.

— Защо мислиш така?

— Не сега — каза Джайлс, понеже поредният избирател го тупна по гърба.

Барманът сложи двете бири пред тях.

— Девет пенса, сър.

Хари беше платил първите питиета и реши, че сега е ред на Джайлс.

— Съжалявам — рече Джайлс, — но не ми е позволено да плащам.

— Не ти е позволено да плащаш ли?

— Да. Кандидатът не може да черпи по време на предизборната си кампания.

— Аха — рече Хари. — Е, открих поне една причина да искам да се кандидатирам. Но защо е така?

— Защото може да се приеме, че купувам гласа ти. Така е още от реформата на избирателните райони.

— Бих поискал много повече от две бири, преди да се замисля дали да гласувам за теб — отбеляза Хари.

— Говори по-тихо — сгълча го Джайлс. — В края на краищата, ако собственият ми зет не иска да гласува за мен, журналистите веднага ще попитат — а защо да гласуват другите?

— Тъй като явно нито моментът, нито мястото са подходящи за разговори по семейни въпроси, какво ще кажеш да дойдеш на вечеря в неделя?

— Няма начин. Трябва да присъствам на три църковни служби. Все пак това е последната неделя преди изборите.

— О, господи! Нима изборите са следващия четвъртък?

— По дяволите — каза Джайлс. — Златното правило е никога да не напомняш на един тори кога са изборите. Сега ще трябва да разчитам единствено на подкрепата на Бог, а изобщо не съм сигурен Той на чия страна е. В неделя ще падна на колене на утринната служба, ще търся напътствията Му на вечерня, ще се моля през нощта и ще се надявам изборите да завършат с две към едно в моя полза.

— Наистина ли трябва да стигаш до подобни крайности само за да спечелиш още няколко гласа?

— Разбира се. Особено при подобно изравняване на силите. А и не забравяй, че на църковните служби се събират много повече хора, отколкото успявам да събера на политическите си сбирки.

— Но църквата нали уж е неутрална?

— Каквато и следва да бъде. Свещениците винаги твърдят, че не проявяват абсолютно никакъв интерес към политиката, но в същото време нямат никакви скрупули да показват на паството си за коя точно партия ще гласуват, при това често от амвона.

— Искаш ли още една бира? Така и така аз плащам.

— Не. Нямам време да бъбря повече с теб. Ти не гласуваш в моя район, а дори и да гласуваше, нямаше да ме подкрепиш.

Джайлс стисна ръката на бармана, изхвърча навън и се усмихна на първия срещнат.

— Добър ден. Аз съм Джайлс Барингтън и се надявам, че мога да разчитам на подкрепата ви на изборите следващия четвъртък.

— Не живея в твоя избирателен район, приятел, от Бирмингам съм.

В деня на изборите агентът на Джайлс Гриф Хаскинс му каза, че гласоподавателите от Бристолското пристанище ще запазят доверието си към своя кандидат и ще гласуват отново да ги представлява в Камарата на общините, макар и с малко намалено мнозинство. Не беше обаче убеден, че лейбъристите ще се задържат на власт.