Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 49

— Разбира се, мило. В края на краищата той е консерватор.

— А може би и мистър Атли — предпазливо предложи Джайлс.

— Не съм сигурна как ще реагира папа, ако лидерът на лейбъристите присъства на сватбата на единствената му дъщеря. Може би трябва да го помоля да покани мистър Чърчил.

В сряда Джайлс подкара своя „Ягуар“ към Кадоган Гардънс, за да закуси с годеницата си.

— Лейди Вирджиния все още не е слязла, сър — каза икономът. — Но ако нямате нищо против да изчакате в салона, ще ви донеса кафе и сутрешната преса.

— Благодаря, Мейсън — отвърна Джайлс на прислужника, който веднъж му бе споделил на четири очи, че гласува за лейбъристите.

Настани се в удобно кресло и му бе предложено да избира между „Експрес“ и „Телеграф“. Избра „Телеграф“, защото заглавието на първата страница привлече вниманието му — Айзенхауер заявяваше, че ще се кандидатира за президент. Решението му не бе изненада за Джайлс, макар да му бе интересно да научи, че генералът ще се кандидатира като републиканец, защото доскоро като че ли никой не беше съвсем сигурен коя партия поддържа, след като му бяха отправени оферти и от демократите, и от републиканците.

Джайлс поглеждаше часовника си през пет минути, но от Вирджиния нямаше и следа. Когато часовникът над камината отброи половин час, той се зачете в статия на седма страница, според която Великобритания обмисляла построяването на първата си автострада. Патовата ситуация в Корейската война беше отразена на парламентарните страници. Речта на Джайлс за четирийсет и осем часова работна седмица за всички и за допълнителното заплащане на всеки извънреден час също бе разгледана надълго и нашироко; имаше дори редакторски коментар, който заклеймяваше вижданията му. Джайлс се усмихна. В края на краищата това бе „Телеграф“. Тъкмо четеше съобщението на Двора, че принцеса Елизабет ще замине на обиколка на Африка през януари, когато Вирджиния нахълта в стаята.

— Ужасно съжалявам, че те накарах да чакаш, скъпи, но просто не можех да реша какво да облека.

Джайлс скочи и целуна годеницата си по бузите, направи крачка назад и отново си помисли какъв щастливец е, че тази прекрасна жена си е направила труда да го погледне втори път.

— Изглеждаш невероятно — каза той, като се възхищаваше на жълтата рокля, която не бе виждал досега и която подчертаваше стройната й грациозна фигура.

— Не мислиш ли, че е малко предизвикателна за четенето на завещание? — попита Вирджиния, докато се завърташе в кръг.

— Определено не — отвърна Джайлс. — Влезеш ли в залата, никой няма и да помисли за нещо друго.

— Надявам се да не е така — каза Вирджиния и си погледна часовника. — Господи, наистина ли е толкова късно? По-добре да прескочим закуската, мило, ако искаме да стигнем навреме. Не че вече не знаем съдържанието на завещанието, но все пак трябва да се престорим.

По пътя към Бристол Вирджиния запозна Джайлс с последните приготовления за сватбата. Той остана малко разочарован, че не го попита как е била приета речта му от предишния ден, но пък Уилям Хики, водещият светската страница, не беше присъствал в галерията на журналистите. Едва когато излязоха на Западното шосе Вирджиния каза нещо, което грабна цялото му внимание.