Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 50

— Първото, което трябва да направим след изпълняването на завещанието, е да потърсим заместник на Марсдън.

— Но той е в семейството вече над трийсет години — каза Джайлс. — Познавам го, откакто се помня.

— Което е част от проблема. Но ти не се безпокой, скъпи. Мисля, че съм намерила идеалния заместник.

— Но…

— Е, ако си толкова привързан към него, може да отиде да работи в Имението и да се грижи за лелите ми.

— Но…

— И като говорим за заместници — продължи Вирджиния, — крайно време е да си поговорим сериозно за Джаки.

— Личната ми секретарка ли?

— Твърде лична според мен. Не мога да се преструвам, че одобрявам този модерен навик подчинените да се обръщат към шефовете си с малките им имена. Несъмнено всичко това е част от абсурдната идея на лейбъристите за равенство. Все пак смятам за нужно да й напомня, че трябва да се обръща към мен с лейди Вирджиния.

— Съжалявам — рече Джайлс. — Обикновено е изключително учтива.

— С теб може би, но когато позвъних вчера, ми каза да изчакам на линията, а аз не съм свикнала да чакам.

— Ще си поговоря с нея.

— О, не си прави труда — каза Вирджиния за най-голямо облекчение на Джайлс. И добави: — Защото повече няма да звънна в кабинета ти, докато тя е в твоя екип.

— Това не е ли малко крайно? В края на краищата тя си върши работата идеално и направо не виждам с кого бих могъл да я заменя.

Вирджиния се наведе и го целуна по бузата.

— Мило, надявам се, че аз ще съм единствената, която няма да можеш да замениш.

Мистър Сидънс влезе в залата и не се изненада, когато видя всички, които бяха получили писмото „За когото може да се отнася“. Седна зад бюрото си и се загледа в изпълнените с надежда лица.

На първия ред седяха сър Джайлс Барингтън и годеницата му лейди Вирджиния Фенуик, която изглеждаше още по-пленително, отколкото на снимката, която бе видял в „Кънтри Лайф“ малко след като двамата бяха обявили годежа си. Мистър Сидънс очакваше с нетърпение да се запознае с нея.

На втория ред, точно зад тях, бяха мистър Хари Клифтън и съпругата му Ема, а до нея сестра й Грейс. Мистър Сидънс се развесели, когато забеляза, че мис Барингтън носи сини чорапи.

Мистър и мисис Холкомби седяха на третата редица заедно с преподобния Доналдсън и някаква дама със строга директорска униформа. Последните два реда бяха заети от хората, работили за фамилията Барингтън дълги години; начинът, по който бяха насядали, изразяваше положението им.

Мистър Сидънс нагласи очилата си за четене на края на носа си и се прокашля, за да обяви началото на четенето.

Преди да започне с встъпителните думи, погледна над очилата събралото се множество. Не му трябваха никакви бележки, тъй като редовно изпълняваше това свое задължение.

— Дами и господа — започна той. — Аз съм Дезмънд Сидънс и имах привилегията да бъда адвокат на фамилия Барингтън през последните двайсет и три години, макар че ще мине известно време, преди да достигна рекорда на баща ми, чиято връзка с фамилията съвпадна с кариерите на сър Уолтър и сър Хюго Барингтън. Аз обаче се отклоних.