Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 46

— Не ми се усмихвайте, мистър Клифтън. Знам, че сте роден на Стил Хаус Лейн, и е позорно, че гласувате за торите. Вие сте предател на класата си — добави тя и се отдалечи.

Сега беше ред на Джайлс да сподави смеха си.

— Май изобщо не ставам за политика — рече Хари.

— Добър ден, сър, аз съм…

— Джайлс Барингтън. Да, знам — каза мъжът, без да стисне протегнатата му ръка. — Ръкувахте се с мен преди половин час, мистър Барингтън, и ви казах, че ще гласувам за вас. Но вече не съм толкова сигурен.

— Винаги ли е толкова зле? — попита Хари.

— О, често е много по-зле. Но ако си излязъл на сцената, не бива да се изненадваш, ако някои хора те замерват с развалени яйца.

— Никога не бих могъл да стана политик — каза Хари. — Приемам всичко твърде лично.

— В такъв случай сигурно ще свършиш в Камарата на лордовете — отвърна Джайлс и спря пред някаква кръчма. — Мисля, че имаме нужда от по една бира, преди да се върнем на бойното поле.

— Май никога не съм влизал в тази кръчма — каза Хари и погледна табелата, от която един доброволец ги приканваше да влязат.

— Аз също. Но до деня на изборите ще трябва да се отбивам във всяка дупка в избирателния район. Кръчмарите винаги с готовност изказват мненията си.

— Не разбирам как някой може да иска да стане депутат.

— Значи — рече Джайлс, докато влизаха, — никога няма да разбереш и тръпката от предизборната борба, от това да седнеш в Камарата на общините и да играеш роля, та била тя и съвсем малка, в управлението на страната. Същото като войната е, само че без куршумите.

Хари тръгна към едно тихо сепаре в ъгъла, но Джайлс го поведе към бара и каза:

— Извинявай. Не мога да се крия в ъгъла. Трябва да ме виждат непрекъснато, дори докато почивам.

— Надявах се да обсъдя с теб някои поверителни неща — каза Хари.

— В такъв случай просто говори по-тихо. Барман, две бири.

Джайлс се настани и се приготви да чуе какво има да му каже Хари, въпреки че през цялото време го тупаха по гърба, а неколцина клиенти (не задължително трезви) му обясняваха как да управлява страната и го наричаха как ли не, от „сър“ до „долен кучи син“.

— Е, как се справя племенникът ми в новото училище? — попита Джайлс, след като изгълта бирата.

— Като че ли не е по-доволен от „Бийчкрофт“, отколкото от „Сейнт Бийд“. Разговарях с директора и той каза само, че Себ е много умен и че със сигурност ще му бъде предложено място в Оксфорд, но въпреки това трудно си намира приятели.

— Съжалявам — рече Джайлс. — Може би е просто стеснителен. В края на краищата и теб никой не те обичаше, когато постъпи в „Сейнт Бийд“. — Обърна се към бармана. — Още две, ако обичате.

— Веднага, сър.

— А как е любимата ми приятелка? — попита Джайлс.

— Ако имаш предвид Джесика, трябва да се наредиш на дълга опашка — каза Хари. — Всички я обожават, от Клеопатра до пощальона, но тя обича само татко си.

— Кога ще й кажеш кой е истинският й баща?

— И аз все се чудя. Не е нужно да ми казваш да не пазя неприятностите за в бъдеще, но просто никога не мога да улуча подходящия момент.