Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 45

През втората седмица на кампанията, на закуска, Джайлс каза на Хари и Ема, че Вирджиния няма да го съпровожда в предизборните му обиколки. Ема дори не си направи труда да скрие облекчението си.

— Вирджиния смята, че с появата си може да отблъсне избиратели — призна Джайлс. — В края на краищата никой от фамилията й не е гласувал за лейбъристи. Един-двама може и да са поддържали старите либерали, но никога лейбъристи.

Хари се разсмя.

— Значи с нея имаме поне една обща черта.

— Ако лейбъристите спечелят изборите — каза Ема, — мислиш ли, че мистър Атли ще те покани в кабинета?

— Бог знае. Този човек крие картите си така старателно, че дори самият той не ги вижда. Както и да е, ако се вярва на социологическите проучвания, изборите ще са много оспорвани, така че няма смисъл да правим планове, докато не научим резултата.

— Обзалагам се, че този път ще победи Чърчил — каза Хари. — Ха! Само англичани могат да изритат премиера си, след като току-що е спечелил войната.

Джайлс си погледна часовника.

— Няма време за приказки. Трябва да вършея по Коронейшън Роуд. — И се ухили. — Искаш ли да дойдеш с мен, Хари?

— Майтапиш се. Наистина ли си представяш, че мога да увещавам хората да гласуват за теб? Ще отблъсна повече избиратели и от Вирджиния.

— Защо не? — каза Ема. — Предаде новия си ръкопис на издателя, а винаги казваш, че личният опит е много по-важен от седенето в библиотеката и проверяването на безброй факти.

— Но днес съм зает — запротестира Хари.

— Разбира се, че си зает — съгласи се Ема. — Да видим. След малко трябва да заведеш Джесика на училище. А, и да я прибереш следобед.

— Ох, добре. Ще дойда — каза Хари на Джайлс. — Но само като наблюдател, да знаеш.

— Добър ден, аз съм Джайлс Барингтън. Надявам се, че мога да разчитам на подкрепата ви на изборите на двайсет и пети октомври? — каза Джайлс, когато спря да побъбри с един избирател.

— Разбира се, мистър Барингтън. Винаги гласувам за торите.

— Благодаря — каза Джайлс и побърза да отиде при следващия гласоподавател.

— Но ти си кандидат на лейбъристите — напомни му Хари.

— В бюлетините не фигурират партии, а само имената на кандидатите — отвърна Джайлс. — Така че защо да го лишавам от илюзиите му?… Добър ден, аз съм Джайлс Барингтън и се надявам…

— Надявай се. Няма да гласувам за някакъв наконтен богаташ.

— Но аз съм кандидат на лейбъристите — запротестира Джайлс.

— Това не пречи да си богаташ. Да не говорим, че си предател на класата си.

Хари се опита да не се разсмее.

— Добър ден, мадам, аз съм Джайлс Барингтън.

— О, много ми е приятно, сър Джайлс. Много ви се възхищавам още откакто ви наградиха с медал за храброст за Тобрук. — Джайлс се поклони. — И макар че обикновено гласувам за либералите, този път можете да разчитате на мен.

— Благодаря ви, мадам.

Жената се обърна към Хари, който се усмихна и повдигна шапката си.