Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 22

— Е, харесва ли ви посещението ви тук? — попита Алистър, докато сядаха на масата.

— Май предпочитам да ме арестуват за убийство — отвърна Хари. — Щеше да ми е много по-лесно.

— Толкова ли е зле?

— В известен смисъл още по-зле. Нали разбирате, не ме бива много в това да продавам себе си — призна Хари, докато прислужницата слагаше пред него купа шотландска супа. — Надявах се книгата сама да говори за себе си.

— Помисли отново — каза баба Филис. — Не забравяй, Ню Йорк не е издънка на Блумсбъри. Забрави за изтънчеността, сдържаността и иронията. Колкото и да не е по вкуса ти, ще трябва да се научиш да продаваш стоката си като уличен търговец от Ийст Енд.

— Горд съм, че съм най-успешният автор на Англия — заяви високо Алистър.

— Но аз не съм — рече Хари. — Изобщо.

— Направо съм изумен от начина, по който американските читатели посрещат „Нищо рисковано“ — включи се в представлението и Филис.

— Само защото никой не я е чел — запротестира Хари между лъжиците.

— Подобно на Дикенс, Конан Дойл и Уайлд, аз съм убеден, че Съединените щати ще се окажат най-големият пазар за творбите ми — добави Алистър.

— Продавам повече книги в Харбъро Маркет, отколкото в Ню Йорк — каза Хари, докато отнасяха празната му купа. — Очевидно е, че е по-добре баба Филис да тръгне на това турне, а мен да ме върнат в Англия.

— За мен би било огромно удоволствие да го направя — рече Филис. — Жалко обаче, че нямам твоя талант — добави малко тъжно.

Хари си сложи печено телешко и огромна порция картофи и скоро започна да се отпуска, а Филис и Алистър го засипаха с истории за Ема, когато се бе появила в Ню Йорк да го търси. Беше му весело да чуе тяхната версия на случилото се и това само му напомни какъв късмет е имал, че леглото му се бе оказало съседно на леглото на Джайлс Барингтън, когато постъпи в „Сейнт Бийд“. И че ако не беше поканен в Имението за рождения ден на Джайлс, можеше никога да не срещне Ема. Не че тогава изобщо я беше погледнал.

— Нали разбираш, че никога няма да си достатъчно добър за нея — каза Филис, докато си палеше пурета.

Хари кимна и едва сега си даде сметка, че тази твърдоглава дама е изиграла ролята на Стария Джак за Ема. Ако я бяха пратили на война, баба Филис със сигурност щеше да се върне у дома със Сребърна звезда.

Когато часовникът удари единайсет, Хари, който май беше изпил чашка бренди повече, се надигна несигурно от стола си. Нямаше нужда да му напомнят, че Натали ще е във фоайето на хотела в шест сутринта, за да го помъкне на първото му радиоинтервю за деня. Благодари на домакините за незабравимата вечер и беше възнаграден с още една мечешка прегръдка.

— И тъй, не забравяй — рече баба Филис. — Всеки път, когато даваш интервю, мисли като англичанин, но действай като евреин. И ако ти трябва рамо, на което да си поплачеш, или пък горе-долу сносна храна, просто не забравяй, че тук е отворено винаги, също като театъра „Уиндмил“.

— Благодаря — каза Хари.

— И когато се чуете пак с Ема, предай й много поздрави от нас и й се скарай, че не е дошла с теб — добави Алистър.