Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 21

— И сте готов да направите всичко това само заради една среща с дядо ми?

— Е, признавам, че се надявах, че ще се съгласите да вечеряте с мен в „Савой“ и да си поговорим по-подробно за бъдещето на корабната индустрия.

— Чудесна идея — каза Ема и го целуна по бузата. — За жалост си купих обратен билет и ще се връщам при съпруга си.

Макар че така и не разбра как точно да включва радиото, Хари поне успя да се справи с топлата и студената вода в банята.

След като се изсуши, облече току-що изгладена риза — сложи си копринената вратовръзка, подарена му от Ема за рождения ден — и костюм, който майка му би определила като „неделния“. Погледна се в огледалото и с неохота призна, че едва ли би могъл да се нарече модерен и от двете страни на Атлантика.

Излезе от „Пиер“ малко преди осем и тръгна към 64-та и Парк. След минути се озова пред великолепна къща от кафяв камък. Погледна си часовника и се запита какво е модното закъснение в Ню Йорк. Спомни си разказа на Ема, че била толкова притеснена от предстоящата среща с баба Филис, че трябвало да обикаля околните преки, преди да събере целия си кураж да изкачи стъпалата, като дори тогава натиснала звънеца с надпис „Доставки“.

Хари изкачи уверено стъпалата и почука решително с тежкото месингово чукче. Докато чакаше, чу укорителния глас на Ема: „Не се подигравай“.

Вратата се отвори и на прага се появи иконом с фрак: явно го очакваха.

— Добър вечер, мистър Клифтън. Мисис Стюарт ви очаква в салона. Бихте ли ме последвали?

— Добър вечер, Паркър — отвърна Хари, макар никога досега да не бе виждал този човек.

Стори му се, че забеляза нещо като усмивка, докато икономът го водеше към асансьора. Щом влезе вътре, Паркър дръпна решетката, натисна бутона и не му проговори, докато не стигнаха третия етаж. Там отвори вратата, тръгна пред Хари към салона и обяви:

— Мистър Хари Клифтън, мадам.

Висока, елегантно облечена жена стоеше в средата на помещението и разговаряше с някакъв мъж, който според Хари беше синът й.

Баба Филис незабавно прекъсна разговора, тръгна към Хари и без нито дума го прегърна в мечешка прегръдка, която би впечатлила и американски футболен защитник. Когато най-сетне го пусна, представи сина си Алистър, който се ръкува топло с Хари.

— За мен е чест да се срещна с човека, който сложи край на кариерата на Сефтън Джелкс — каза Хари.

Алистър леко се поклони.

— Аз също изиграх скромна роля в падението му — изсумтя Филис, докато Паркър поднасяше на госта й чаша шери. — Но не ме карай да започвам с Джелкс — добави и поведе Хари към удобно кресло до камината. — Много по-интересно ми е да чуя за Ема и какви ги върши.

Хари запозна баба Филис с всичко, което бе правила Ема, откакто бе напуснала Ню Йорк. Разказът му отне известно време, донякъде заради постоянните прекъсвания и въпроси от страна на Филис и Алистър. Минаха на друга тема едва когато икономът се появи да каже, че вечерята е сервирана.